Решение № 43 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2463/2018 г.

Решение № 43 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2463/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 600 от 07.12.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 01.03.2018 г., постановено по гр. д. № 25/2018 г. на Врачанския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от А. И. М. срещу П. Т. Й. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху 60 кв. м. от УПИ *-* в кв. * по плана на [населено място], област В., находящи се пред входа на построения в нея южен магазин и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 1 131 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване, за периода 29.10.2010 г. – 10.07.2014 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената от касатора искова претенция за собственост бъде уважена. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация П. Т. Й. не е изразил становище в съдебно заседание. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 199 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 663/2015 г. на Районен съд – Мездра в частите, с които са отхвърлени предявените от касатора срещу П. Т. Й. искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху 60 кв. м. от УПИ *-* в кв. * по плана на [населено място], както и за преустановяване на неоснователните действия, с които ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като премахне всички свои вещи и подобрения и ползва само югоизточния вход на магазина. Първоинстанционното решение е отменено в останалата част, с която в полза на ищеца е присъдена сумата 1 131 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на процесната част, за периода 29.10.2010 г. – 10.07.2014 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015 г. до окончателното й изплащане, като вместо него е постановено ново по същество, с което искът по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен. Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от А. И. М. срещу П. Т. Й. иск с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ответникът в качеството му на суперфициарен собственик следва да има достъп до собствения си магазин, включително до входа му, за да го използва по предназначение. Въз основа на изслушаните заключения на основна и допълнителна технически експертизи, е посочил, че подходът към него се осъществява посредством стълби, отделени от дървен парапет от тези към собствения на ищеца магазин /разположени на т. нар. "тераса" на нивото на улицата/. Достъпът до южния магазин е възможен и през вътрешна врата на склада. Процесната част от имота включва част с площ от 21, 56 кв. м. /според основната експертиза, а според допълнителната – 24, 41 кв. м. / пред магазина на ответника, покрита с настилка от тротоарни плочи и бетон, защрихована със зелен цвят на скиците към експертизите и част, намираща се южно от бетонираната площадка, защрихована с червен цвят на скицата към основната експертиза /същата според устните обяснения на вещото лице е с площ 27, 48 кв. м. /. Описаната по-горе площ представлява реално ползваната пред южния магазин площ, а не прилежащата площ, определена съгласно чл. 22, ал. 7 ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. длъжен ли е собственикът на терена да търпи ограничения на правото си, без суперфициарният собственик да е поискал определяне по реда на чл. 64 ЗС на необходимата прилежаща площ към сградата; 2. съществува ли задължение за съда при произнасяне по иск за ревандикация да назначи служебно техническа експертиза за определянето на необходимата за обслужване площ към сградата, когато е налице разделна собственост на дворното място и сградата, за да установи каква е прилежащата площ, в рамките на която суперфициарният собственик има право да ползва имота. По така поставения първи материалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор: Правата на собственика на терена могат да бъдат ограничени, но само до такъв обем от правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на построеното да го ползва. Собственикът на терена има правото да го ползва, зачитайки правата на суперфициарния собственик върху онази част, която му е необходима за използване на постройката според нейното предназначение. В цитирания смисъл е решение № 304 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 1311/2010 г. на ВКС, второ г. о., което се възприема от настоящия състав. По втория процесуалноправен въпрос. Въззивният съд е длъжен служебно да допусне събирането на експертиза като доказателствено средство, когато възникне необходимост от установяването на даден факт: когато се произнася по иск за ревандикация на реална част от имот при наличието на разделна собственост на терена и сградата, за да определи прилежащата площ към нея. Това задължение произтича от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. 3 от същото/, в което е възприето, че когато във въззивната жалба се съдържа оплакване, че доказването на определен факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и жалбата съдържа оплакване за това, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за неговото установяване. В тази хипотеза съдът е длъжен служебно да назначи експертиза за установяването на този факт. По касационната жалба. По делото е установено по безспорен начин, че ищецът притежава право на собственост върху УПИ *-* в кв. * по плана на [населено място], с площ от * кв. м., както и върху магазин /северен/– самостоятелно обособена част от двуетажна масивна сграда, включваща търговска зала със складово помещение, както и на самостоятелен обект на първия /сутеренен/ етаж от сградата /видно от договори за покупко-продажба, сключени с нотариален акт № */*** г. и нотариален акт № */*** г. /. Ответникът ползва реално част от имота с площ от 21, 56 кв. м. /според основната експертиза, а според допълнителната – 24, 41 кв. м. / пред южния магазин, покрита с настилка от тротоарни плочи и бетон, защрихована със зелен цвят на скиците към експертизите, както и част с площ от 27, 48 кв. м., намираща се южно от бетонираната площадка, защрихована с червен цвят на скицата към основната експертиза. Въззивният съд е приел, че тази площ е необходима за използването на сградата по предназначение, без да отчете, че същата не е определена съгласно устройствените правила и норми. Съдът не е допуснал изслушването на техническа експертиза, която да установи описаната по-горе площ, независимо от въведеното в жалбата оплакване, че тя не е необходима за ползването на сградата. В случая от значение за изясняване на обстоятелствата по делото е определянето именно на прилежащата площ към сградата с помощта на съдебно-техническа експертиза, тъй като изслушаната такава в първоинстанционното производство е дала само заключение по въпроса за реално ползваната площ. С оглед дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че съдът е бил длъжен служебно да допусне изслушването на експертиза за изясняване на посоченото обстоятелство. Обжалваното решение е постановено, без да бъдат предприети дължимите от въззивния съд процесуални действия, изразяващи се в допускането на съдебно-техническа експертиза с формулираната по-горе задача, с оглед на което е неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК. Въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който трябва да допусне събиране на съдебно-техническа експертиза със задача да определи прилежащата площ съгласно чл. 22, ал. 7 ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони към южния магазин, необходима за неговото ползване. Съобразно определената по този начин прилежаща площ, същият следва да се произнесе по основателността на исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД по отношение на процесната част от имота. При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 60 от 01.03.2018 г., постановено по гр. д. № 25/2018 г. на Врачанския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от А. И. М. срещу П. Т. Й. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху 60 кв. м. от УПИ *-* в кв. * по плана на [населено място], област В., находящи се пред входа на построения в нея южен магазин и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 1 131 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване, за периода 29.10.2010 г. – 10.07.2014 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015 г. до окончателното й изплащане. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в описаната част от друг състав на Врачанския окръжен съд съобразно дадените в мотивите указания. Решението е окончателно.