Определение № 661 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12145/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Г. С. с адрес гр. Благоевград, [адрес]. срещу определение № 3957/27.11.2024 г. постановено по адм. дело № 493/2024 по описа на Административен съд – Благоевград. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като излага доводи, че заинтересованата страна „Летс Хенгаут“ ООД не е представила списък на разноските по чл. 80 Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) и по този начин тя е изгубила правото си да иска допълване на решението в частта му за разноските. Позовава се на Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2023 г. по тълк. дело № 6/2012 ОСГТК на ВКС и по-конкретно на т. 9, с която ВКС е приел, че молбата за допълване на съдебното решение частта за разноските, при липса на представен списък по чл. 80 ГПК е недопустима. Иска се определение № 3957/27.11.2024 г. да бъде отменено. Ответната страна – „Летс Хенгаут“ ООД не изразява становище по частната жалба. Ответната страна – кмета на община Благоевград не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение № 3957/27.11.2024 г. постановено по адм. дело № 493/2024 по описа на Административен съд – Благоевград е допълнено определение № 3187/18.10.2024 г. постановено по адм. дело № 493/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград в частта относно разноските, като Н. Г. С. е осъдена да заплати на „Летс Хенгаут“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, [улица]сумата от 100 (сто) лева представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. От фактическа страна първоинстанционния съдът е приел, че производството е образувано по жалба на Н. Г. С. срещу Заповед № 256/13.02.2023 г. на кмета на община Благоевград, с която е определено работно време на търговски обект кафе-бар „Хенгаут“ находящ се в гр. Благоевград, ул. „14-ти полк“ № 2Б, стопанисван от „Летс Хенгаут“ ООД. С протоколно определение постановено в откритото съдебно заседание на 02.10.2024 г. по адм. дело № 493/2024 г., съдът е оставил жалбата на Н. Г. С. без движение, с указания да установи правния си интерес от оспорване на административния акт, като и указал да представи доказателства, които да установяват право на собственост в сградата, в която се помещава търговският обект, чието работно време е регламентирано с обжалваната заповед. На 18.10.2024 г. в закрито заседание, съдът се произнесъл с определение № 3187 постановено по адм. дело №493/2024 г., с което на основание чл. 158, ал. 3 АПК производството е прекратено поради неизпълнение на указанията дадени от съда. Същото определение било съобщено на ответника - кмета на община Благоевград – на 22.10.2024 г., а на заинтересованата страна „Летс Хенгаут“ ООД на 25.10.2024 г. На 31.10.2024 г. от заинтересованата страна чрез адв. Богоева, постъпила молба вх.№ 4538 на основание чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определение № 3187/18.10.2024 г. постановено по адм. дело № 493/2024 г. в частта за сторените разноски от „Летс Хенгаут“ ООД, като е поискано Н. Г. С. да бъде осъдена да заплати сумата от 960 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Към молбата бил приложен списък за направените разноски. За да постанови обжалваното определение № 3957/27.11.2024 г. по адм. дело №493/2024 г., съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 4 АПК, според която когато оспорването се отхвърли или производството по делото се прекрати, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Също така се позовал на решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по преюдициално запитване С-438/22 г., като стигнал до извода, че претендираното възнаграждение е прекомерно предвид вида на спора, неговата сложност и извършената работа от адвоката. С оглед на това, съдът приел, че реално заплатеното адвокатско възнаграждение от 960 лева следва да бъде намалено до 100 лева. При тези мотиви допълнил определението за прекратяване на делото, като присъдил направените от заинтересованата страна разноски до посочения размер. Определението е валидно, допустимо и правилно. Според т. 11 на ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. Дело № 6/2012 ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В последващата си практика обаче ВКС и ВАС приемат, че тълкуването касае само случаите, в които делото е приключило след провеждане на открито съдебно заседание и устни състезания, доколкото в мотивите към тълкувателното решение изрично е посочено, че Общото събрание има предвид именно устните състезания като краен момент, в който може да се прави искане за разноски. Когато делото е прекратено в закрито заседание, устни състезания не се провеждат и поради това разрешението по т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо. Приема се, че в подобна хипотеза когато разглеждането на делото приключва в закрито заседание, страната може да поиска разноски и представи доказателства за извършването им в срока по чл. 248 ГПК. Безспорно е, че „Летс Хенгаут“ ООД до момента на прекратяване на производството не е направило искане за присъждане на разноските и не е представило списък по чл. 80 ГПК. В конкретния случай, производството е прекратено служебно в закрито съдебно заседание, като съобщението за определението било връчено на заинтересованата страна „Летс Хенгаут“ ООД на 25.10.2024 г. В срока за обжалване на определението е подадена молба № 4538/31.10.2024 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определение № 3187/18.10.2024 в частта му за разноските, като е представен списък за разноските. Когато съдебното производство е прекратено в закрито заседание без на страните да е предоставена възможност да вземат становище по основанията за прекратяването му, преклузивният срок за заявяване на претенцията за разноски, следва да тече най-късно от уведомяване на страните за прекратяване на съдебното производство. В случая производството не се е развило до етап на даване на ход на устните състезания по делото и е прекратено в закрито заседание, като „Летс Хенгаут“ ООД не е имало възможност да предвиди приключването на спора и да отправи искане за присъждане на разноски преди това. В конкретния случай страната обективно не би могла да знае за подобно развитие на процеса и да поиска присъждане на адвокатски хонорар. Срок да се предяви искането в тази хипотеза не е предвиден – арг. чл. 81 и чл. 78, ал. 4 ГПК вр. с чл. 144 от АПК. За приключването на съдебното производство страната узнава със съобщаването на прекратителното определение и единствената й възможност да релевира правото на разноски е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, както е в случая. Съответно разноските, противно на твърденията на жалбоподателката, са подлежали на присъждане. (В този смисъл Определение № 1515 от 8.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1109/2024 г., V о., Определение № 3713 от 27.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3008/2024 г., IV о., Определение № 10393 от 3.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8639/2024 г., II о.) В случая този срок тече от връчването на съобщението за прекратителното определение № 3187/18.10.2024 г. постановено по адм. дело № 493/2024 г., поради което следва да се приеме, че искането от страна „Летс Хенгаут“ ООД е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че Административен съд – Благоевград правилно е приел за допустима молбата за допълване на определение № 3187/18.10.2024 г. по адм. дело № 493/2024 г. в частта му за разноските. Твърдението на Н. С., че дружеството „Летс Хенгаут“ ООД не е представило списък на направените разноски до приключване на последното заседание на 02.10.2024 г. по адм. дело № 493/24 г. и по този начин то губи правото си да иска допълване на определение № 3957/27.11.2024 г. постановено по адм. дело № 493/2024 в частта му за разноските е неоснователно. Този списък е представен в първия възможен момент когато е направено искането за присъждане на разноски, а именно с молбата за изменение на определението в частта за разноските. Наред с това липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на съдебния акт в частта му за разноските. В мотивите по т. 8 от цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски, не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което и представянето на списък за разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. С оглед на така даденото тълкуване се налага извод, че непредставянето на списък на разноските санкционира страната, като я лишава от правото да направи искане с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК единствено в хипотезата на изменение на решението в частта за разноските, не и в случаите, в които изобщо липсва произнасяне по отговорността за разноски и се иска допълване на съдебния акт, какъвто е и процесният случай. (Определение № 4132 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2831/2014 г., 5-членен с-в) Ето защо не са налице посочените пороци на обжалваното определение № 3187/18.10.2024 г. и същото следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК във връзка с чл. 236 от същия кодекс, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение