Определение № 18 от 20.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4637/2013 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молбата на ТД [фирма], [населено място], вх.№ 6559/ 10.10.2013 год. за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, на влязлото в сила постановление за възлагане от 04.03.2013 год., по изп.д.№ 20128600400004/ 12 год. на ЧСИ В. М., с рег.№ на КЧСИ и район на действие СГС, с което на осн. чл.496 ГПК е извършено възлагане на недвижим имот в [населено място] - апартамент № 49, находящ се на мансарден етаж в секция „А” на сграда - жилищна група с подземни гаражи – секции А,Б, В и Г в район „В.”, местност – „М. ливади – запад”, със застроена площ от 150.50 кв.м., заедно с избено помещение № 49 на взискателя [фирма]. Молителят твърди, че посоченото по- горе изп.дело, по описа на ЧСИ В. М., с рег.№ е образувано въз основа на издаден изп. лист в полза на същия този взискател [фирма], срещу длъжника [фирма], по ч.гр.д.№ 43786/2011 год. на Софийски районен съд, като по силата на нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 16, т.ІІ, рег.№ 9871, д.№ 189 на нотариус Р. Т. с рег. № 348 на КЧН, в негова полза е учредена и договорна ипотека върху редица недвижими имоти сред които попада и описания по- горе апартамент № 49 с принадлежащото му мазе № 49. Този имот, обаче, както към момента на налагане възбрана от ЧСИ и така и към момента на публичната му продан не е собствен на длъжника. По силата на договор за покупко-продажба материализиран в нот.акт № 106, т.І, рег.№ 1501, н.д.№ 89 от 05. 05.2010 год. на нотариус Хр. В. с рег.№ на НКЧН правото на собственост върху същия този имот е придобито от [фирма] и следователно издаденият изпълнителен лист, според изложеното в обстоятелствената част на молбата за отмяна, има сила и срещу последното, като ипотекарен длъжник. Искането си търговско дружество [фирма], основано на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, е аргументирало с осъществено за него ненадлежно представителство в изпълнителното производство, обосновано с доводи, че процесуалният му представител – адв. Ч. Д., в нарушение на императивното изискване на чл.43, ал.2 ЗА е взел участие в изп.д.№ 20128600400004 на ЧСИ В. М. не само като пълномощник на настоящия молител, но и като такъв на служебно присъединения взискател „ Ф. Х. Л.”, със седалище Г., в чиято полза е налице учреден особен залог на търговското предприятие на [фирма]. Следователно, доколкото е несъмнено, с оглед процесуалното качество на всеки един от представляваните, че те имат явно противоречиви интереси, то ЧСИ е следвало да констатира този факт и да отстрани от участие в изпълнителното производство „общия” процесуален представител на длъжника и на взискателя и като не е извършил това процесуално действие същият е допуснал същество нарушение на чл.7 ГПК, довело от своя страна до нарушаване правото на защита на молителя. Ответникът по молбата [фирма], в срока по чл. 306, ал.3 ГПК е възразил по допустимостта и алтернативно по основателността и. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи, във вр. с въведеното отменително основание и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира: Молбата за отмяна, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на извънинстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Постановлението за възлагане на ЧСИ В. М., предмет на подадената молба за отмяна е постановено на 04.03..2013 год. и е редовно съобщено на настоящия молител, чрез пълномощника му – адв. М.А. на 12.03.2013 год.. Следователно обстоятелството, че в случая датата на узнаване на акта предхожда тази на влизането му в сила, означава, че е приложимо процесуалното правило на чл.305, ал.1, т.5 ГПК и последната се явява началото на тримесечния преклузивен срок. За страната – молител това е датата 12.07.2013 год., на която по реда на чл.435 ГПК е постановено решение № 5399/12.07.2013 год., по ч.гр.д.№ 9284/2013 год. на СГС. С него е изчерпан инстанционния контрол над окончателния акт на ЧСИ В. М. по изп.д.№ 20128600400004/ 2012 год. Или, броен по правилото на чл.60, ал.3 ГПК установеният от законодателя прекратителен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК за [фирма] изтича на 12.10.2013 год., а молбата за отмяна, както сочи положения върху същата щемпел на ЧСИ В. М., е входирана под № 6559 на 10.10.2013 год. и е в рамките на установения преклузивен срок. Що се касае до въведеното от [фирма], по реда на чл.306, ал.3, изр.2 ГПК, възражение за недопустимост на молбата за отмяна, поради отсъствие на изискуемата се от чл.303 ГПК активна легитимация за молителя, то е неоснователно. В случая е безспорно, че „ А. С.”Е. е собственик на недвижимия имот, върху който е учредена договорна ипотека в полза на взискателя по изп.д.№ 20128600400004 на ЧСИ В. М., рег.№ КЧСИ и който е обект на предприетото принудителното изпълнение по същото. Следователно от изричната разпоредба на чл.429, ал.3 ГПК се налага правен извод, че молителят, като трето лице - ипотекарен длъжник, е обвързан от субективните предели на изпълнителната сила на издадения в полза на [фирма] изпълнителен лист и като страна в изпълнителното производство, наред с длъжника [фирма] е активно легитимиран да иска отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК на постановлението за възлагане собствения му недвижим имот на взискателя. Не съществува спор в съдебната практика, като в този см. е и решение на ОСГК на ВС № 90/ 01.11.1972 год., цитирано и от молителя, че постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот във вр. с извършена публична продан е от категорията актове, попадащи в обхвата на чл.303 и сл. ГПК и може да бъде атакувано по тази ред, ако са налице останалите, предвидени в процесуалния закон условия за отмяна, които в случая, с оглед допустимостта и, бяха разгледани по- горе. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане по същество, поради което и на осн. чл. 307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС