Определение № 131 от 10.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 1060/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Ив. Х. от С. против решение № 163/16.07.2010 г. по в.т.д. № 53/2010 г. на ВТАС, с което се потвърждава решение № 16/6.04.2010 г. по гр.д. № 162/2008 г. на Габровски ОС в осъдителната част, с която касаторът е осъден да заплати на М. И. от Г. сумата 27 500 лв. частичен иск от 40 000 лв., на основание чл.534,ал.1 ТЗ, ведно със законната лихва и разноски. Ответникът по касационната жалба М. И. е подал отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, а и че същата е неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Касаторът е получил препис от въззивното решение на 5.08.2010 г., видно от съобщението на лист 41, което е връчено на баща му. Касационната жалба е подадена на 8.09.2010 г., видно от пощенското клеймо върху плика, т.е. след срока за обжалване по чл.283 ГПК, който е изтекъл на 7.09.2010 г., съобразно чл.60,ал.3 и 6 ГПК. Има и второ съобщение до адвоката на касатора, което е с по-късна дата, но то е без значение, след като въззивното решение вече е било редовно връчено на страната, съобразно прякото действие на принципа в чл.7,ал.2 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима, като просрочена и затова следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.