Определение № 2796 от 28.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 624/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по подадена молба от „Меркурий – 64“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение № 2018 от 16.07.2024 г., като присъдените в полза на ответника по касация, настоящ молител, разноски за платено адвокатско възнаграждение бъдат увеличени и присъдени в претендирания с отговора на касационната жалба размер от 3 000 лв. Молителят твърди, че с оглед материалния интерес по делото, който сочи като такъв, равняващ се на 88 303.02 лв., и приложимата спрямо него разпоредба на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 5 737 лв., поради което присъденият му такъв от 1 500 лв. се явява значително под минимума, предвиден в НМРАВ. Насрещната страна по молбата – „Димекс 2007“ ЕООД, чрез пълномощник, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за неоснователност на същата, предвид предмета на делото, извършените от пълномощника на ответника по касация процесуални действия и изхода от спора пред ВКС-т.е. позовава се на основанията по чл.78 ал.5 ГПК за определяне на размера на възнаграждението, което възражение прави в законовия срок за това. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена от „Димекс 2007“ ЕООД срещу решение № 109 от 08.12.2023 г. по в. т. д. № 210/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, с което последният е отменил първоинстанционното решение № 216 от 10.07.2023 г., постановено по т. д. № 574/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която „Меркурий – 64“ ЕООД е било осъдено да заплати на „Димекс 2007“ ЕООД сумата от 16 650 лв., представляваща неустойка, съгласно Глава V, чл. 1 от сключения между тях на 10.07.2021 г. договор за покупко-продажба на пшеница, и вместо това е отхвърлил предявения от „Димекс 2007“ ЕООД против „Меркурий – 64“ ЕООД иск за сумата от 16 650 лв., и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, с която е била отхвърлена исковата претенция на „Димекс 2007“ ЕООД против „Меркурий – 64“ ЕООД за сумата от 71 653.02 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от прекратяването на посочения по-горе договор от 10.07.2021 г. за покупко-продажба на пшеница, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. С определение № 2018 от 16.07.2024 г., постановено по настоящото дело в производство по чл. 288 ГПК, обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационен контрол. При този изход на спора съставът на ВКС е приел, че в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред касационната инстанция в размер на половината от 3 000 лв. – договорено и платено възнаграждение (съгласно договор от 15.03.2024 г. и списък по чл. 80 ГПК) за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба, заедно с отделно уговорено задължаване за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС, или сума в размер на 1 500 лв. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съставът на ВКС не се е ръководил от определените в НМРАВ минимуми на дължимите адвокатски хонорари, поради което неоснователни са и твърденията на молителя относно начина на изчисляване на това възнаграждение съобразно конкретни разпоредби от тази Наредба. Съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС (решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22). Присъденото на ответника по касация адвокатско възнаграждение по размер е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, тежестта и спецификата на предоставената процесуална защита – подадения отговор на касационна жалба, и приключването на производството в закрито съдебно заседание още на фазата по селектиране на касационната жалба. Поради това, не са налице основания за изменение на определението в частта му за разноските чрез присъждане на по-голям от вече присъдения в полза на ответника по касация размер на адвокатското възнаграждение за организиране на защитата му пред ВКС. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение