Определение № 4463 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3634/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. №12918/17.06.2026г. на М. С. М. и Е. В. М., чрез адв. Р.-Й., за изменение на постановеното по настоящото гражданско дело определение №2577/18.05.2026г. в частта за разноските. Молителите считат, че присъдените в полза на ответницата по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 2 500 лв. са силно завишени. Молят същите да бъдат намалени, като съдът съобрази, че производството по делото е приключило във фазата на селекция на касационната жалба по реда на чл.288 ГПК, без провеждане на открито съдебно заседание, както и фактическата и правна сложност на делото. В депозирания в срока по чл.248, ал.2 ГПК писмен отговор, ответницата по молбата - П. К. Н., чрез адв. Д. А., изразява становище за нейната недопустимост поради липса на списък по чл. 80 ГПК. Счита възражението за прекомерност първо за преклудирано и второ - за неоснователно, като твърди, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, а справедливо и отговаря на положения адвокатски труд и на защитавания по делото материален интерес. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение №2577/18.05.2026г. по настоящото гражданско дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №3614/10.06.2025г. по в.гр.д. №12335/2023г. на Софийския градски съд по касационната жалба, подадена от М. С. М. и Е. В. М., като те са осъдени да заплатят на ответницата по касация П. К. Н. деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на сумата от 1 278,23 евро, представляваща евровата равностойност на договорения и изплатен в брой адвокатски хонорар от 2 500 лв. по договор за правна помощ и съдействие от 21.08.2025 г. Касаторите - сега молители не са могли да възразят за прекомерност, тъй като в ГПК не е предвидено изпращането на копие от отговора и приложенията към него, поради което съдът приема, че искането е допустимо и в срок. Обстоятелството, че вече е постановено определение по чл.288 ГПК не е пречка за искането по чл.78, ал.5 ГПК предвид нормата на чл.248 ГПК, която изрично допуска това, като и определя срок за подаване на молбата. Този срок в случая е спазен - молбата е подадена преди изтичане на един месец от постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Възражението за недопустимост на молбата поради липса на списък също е неоснователно в случая, тъй като изискването за списък касае претенцията за разноски от страната, която ги е направила. В случая дали молителите са представили списък на техните разноски е без значение за искането за намаляване разноските, претендирани от другата страна. По същество, молбата е основателна поради следното: Пред касационната инстанция делото е било разгледано само в закрито заседание, като при това положение извършената от упълномощения процесуален представител на ответницата по касация работа се е изразила в изготвяне на отговор на касационната жалба и изложението. При отчитане на тези обстоятелства, на действителната правна и фактическа сложност на производството по чл.288, ал.1 ГПК по спор за собственост и на материалния интерес по делото, настоящият съдебен състав намира, че заплатеното от ответницата по касация адвокатско възнаграждение от 2 500 лв., в еврова равностойност от 1 278,23 евро, е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и като такова следва да бъде намалено до сумата от 1022.58 евро. При определяне на размера на същото настоящият състав съобрази, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа. Предвид горното, съдът намира, че определението по чл.288 ГПК следва да се измени, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските в тежест на молителите бъдат намалени. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.