Определение № 3769 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на "Футболен клуб Сокол-Марково" ЕООД с. Марково против определение № 1031 от 05.02.2025г., постановено по адм. дело № 2732/2024г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което на основание чл. 159, т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № 574, прието с Протокол № 09 от 24.10.2024г. на Общински съвет при Община "Родопи", обл. Пловдив за прекратяване на Концесионен договор от 21.10.2016г. относно спортен обект-футболен стадион-общинска публична собственост в с. Марково. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът Общински съвет при Община "Родопи"-област Пловдив писмено оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното определение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че решението на ОбС е представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, а е акт за прекратяване на концесионен договор, споровете относно което се решават от съда по реда на ГПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно установени всички правнозначими факти и при вярно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 154, ал.1 ЗК за неуредените в закона въпроси по сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионен договор се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, а според ал.2 споровете относно сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионен договор се решават от съда по реда на ГПК. Безспорна е теорията и съдебната практика, че производството по предоставяне на концесия се развива на няколко етапа, като след сключване на договора отношенията не са административноправни. В разглеждания случай, решението на Общинския съвет представлява волеизявление на концедента и има гражданскоправен характер, а не е индивидуален административен акт. Затова оспорването му не е по реда на АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното съдебно-административно производство. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на частния жалбоподател и следва да се присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,