Определение № 3094 от 04.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2519/2024 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Розенфелд и Ко“ АД срещу Решение № 476/16.07.2024 г., постановено по в. т. д. № 838/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 15 с-в, с което е потвърдено Решение № 888/18.07.2022 г., постановено по т. д. 1334/2021 г. по описа на СГС, в частта, в която е отхвърлена предявената от „Розенфелд и Ко“ АД молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Булсатком“ ЕООД (заличено на 10.07.2024 г.) поради свръхзадълженост, а при условията на евентуалност поради неплатежоспособност. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като апелативният съд не е спрял съдебното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради висящ преюдициален правен спор, чийто изход обуславя правилното решаване на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство – до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т. д. № 1421/2024 г. по описа на СГС, образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 1 ЗТРРЮЛНЦ за прогласяване на нищожността на вписване с рег. № 20240710094829 на вливането на „Булсатком“ ЕООД във „Виваком България“ ЕАД, вследствие на което търговското дружество-праводател е било заличено. Счита, че въззивното решение е недопустимо и поради обстоятелството, че то е постановено по отношение на вече неправосубектно лице - заличеното след вписването на процесното вливане преобразуващо се търговско дружество. Излага подробни правни съждения за неправилността на постановеното от апелативния съд решение, изразяваща се в нарушение на приложимия материален закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на крайния съдебен акт. В подадения писмен отговор на касационната жалба „Виваком България“ ЕАД (с предходно търговско наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД), оспорва основателността на касационната жалба, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. В проведеното пред ВКС о. с. з. на 30.09.2025 г. неговият процесуален представител изразява становище за допустимостта на въззивното решение, тъй като с него е съобразено обстоятелството, че вливането на ответника във „Виваком България“ ЕАД, вследствие на което се е достигнало до заличаване на преобразуващото се търговско дружество, е настъпило с вписването на това обстоятелство в Търговския регистър едва след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. В този смисъл, поддържа, че постановеното на основание чл. 631 ТЗ решение на въззивния съд, с което се отхвърля молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, следва да съответства на правнорелевантните факти, настъпили именно към приключване на съдебното дирене, когато ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ е съществувал, а не към постановяване на съдебното решение, когато този търговец е загубил своята правосубектност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че настоящото съдебно производство е недопустимо, тъй като след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд (на 20.05.2024 г.) ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност е загубил своята правосубектност чрез заличаването му при преобразуването чрез вписване на вливането на „Булсатком“ ЕООД във „Виваком България“ ЕАД (на 10.07.2024 г.). Този правнорелевантен факт обуславя отпадането в хода на процеса на една от абсолютните процесуални предпоставки, обуславяща пораждането и съществуването на процесуалното право на иск (молба) за защита на предявените материални субективни права (арг. чл. 2 ГПК) – материалната и процесуалната правоспособност (арг. чл. 27, ал. 1 ГПК). За допустимостта на съдебното производство всеки съд, вкл. и касационната инстанция следи служебно, поради което при установяване на неговата недопустимост то трябва да бъде прекратено. С приключване на съдебното дирене пред въззивния съд настъпва преклудиращото действие на силата на присъденото нещо на влязлото в сила решение по отношение на настъпилите към този момент правнорелевантни факти, поради което при постановяване на своя краен съдебен акт по делото въззивният съд не следва да взема предвид осъществени след този момент обстоятелства, вкл. и такива, които обуславят отпадане на правосубектността на страна в процеса, какъвто е настоящият случай. Следователно, макар и ответникът да е заличен в търговския регистър към датата на постановяване на решението на апелативния съд, този съдебен акт не е недопустим като произнесен срещу ненадлежна страна, загубила своята правосубектност едва след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд (в този смисъл е формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика с Решение № 50187/26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4772/2021 г., III г. о. и Решение № 10/4.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 884/2019 г., II г. о., ГК, с което се възприемат правните разрешения по този процесуален въпрос в Решение № 9/21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2009 г., I г. о., ГК и Решение № 96/27.09.1985 г. по гр. д. № 67/1985 г., ОСГК; тази практика е цитирана от апелативния съд в постановеното от него Определение № 471/16.07.2024 г. по в. т. д. № 838/2022 г.). Правнорелевантният факт на загубване на правоспособността на страна в процеса, осъществен след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, обаче трябва да бъде съобразен от касационната инстанция при преценка на допустимостта на касационното производство. По тъждествени правни съждения неоснователни се явяват правните доводи на касатора, че въззивното решение е недопустимо, тъй като апелативният съд не е спрял образуваното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради твърдян от касатора висящ преюдициален правен спор – до приключване с влязла в сила съдебен акт по т. д. № 1421/2024 г. по описа на СГС, образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 1 ЗТРРЮЛНЦ за прогласяване на нищожността на вписване с рег. № 20240710094829 на вливането на „Булсатком“ ЕООД във „Виваком България“ ЕАД, вследствие на което търговското дружество-праводател е било заличено. Искът е предявен след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, поради което този факт не може да бъде съобразен от апелативния съд при постановяване на своя краен съдебен акт. Макар и една от материалноправните предпоставки за основателността на молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност да представлява фактът на пораждане и съществуване на изискуемо парично вземане, възникнало или отнасящо се до търговска сделка (чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ), с решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ не се решава със сила на пресъдено нещо правният спор относно вземането на кредитора, инициирал производството, а нейните обективни предели се разпростират единствено относно правнорелевантния факт на неплатежоспособност, респ. на свръхзадълженост на длъжника, както и относно техния начален момент. В този смисъл са и тълкувателните разяснения, дадени в мотивите по т. 1 от ТР № 1/3.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСТК. Тъй като силата на пресъдено нещо на решението по чл. 630 ТЗ не обхваща вземането, въз основа на което молителят по чл. 625 ТЗ обосновава своята материална легитимация като кредитор, при настъпило универсално правоприемство, съпроводено със заличаване на праводателя, е неприложима правната норма, уредена в чл. 227 ГПК, във вр. с чл. 621 ТЗ. Дори и когато всички имуществени субективни материални права и правни задължения преминават в патримониума на правоприемника, вкл. и заявеното от кредитора в производството по чл. 625 ТЗ парично вземане, недопустимо е това производство да продължи с участието на универсалния правоприемник, тъй като би се достигнало до промяна както в предмета на делото, така и в петитума на молбата по чл. 625 ТЗ – не да се установи със сила на пресъдено нещо неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността по отношение на първоначалния ответник, а по отношение на приемащото търговско дружество, като се открие производство по несъстоятелност срещу правен субект, за който кредиторът не е изложил фактически и правни твърдения, че е във влошено финансово-икономическо състояние. По този начин би се достигнало до цялостно изменение на предмета на спора – по отношение на неговите обективни и субективни признаци, което би било процесуално недопустимо. Както е изяснено в мотивите по т. 1 от ТР № 1/03.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСТК, молбата по чл. 625 ТЗ поставя началото на особено исково производство, което цели да разреши със сила на пресъдено нещо спор относно наличието на основанията за откриване на производство по несъстоятелност (неплатежоспособност/свръхзадълженост на длъжника), както и за началния им момент, поради което с оглед на тази специфика не е приложима правната норма на чл. 227 ГПК, уреждаща приемството в процеса - при универсално материално правоприемство със заличаване на праводателя (преобразуващото се търговско дружество), какъвто е настоящият случай. Вписването на обстоятелството на вливането на едно търговско дружество в друго притежава конститутивно действие – арг. чл. 263ж, ал. 1 ТЗ, като по силата на уредената в чл. 263е ТЗ фикция от този момент кредиторите на преобразуваното дружество се считат за уведомени за правата им във връзка с преобразуването. Именно за защита на техните законни интереси в разпоредбата на чл. 263к, ал. 1 ТЗ е уредено нормативното изискване при вливане приемащото дружество да управлява отделно преминалото върху него имущество на влялото се дружество за срок от 6 месеца от момента на вписване на вливането, като съгласно чл. 263к, ал. 2 ТЗ в този срок всеки кредитор, чието вземане не е било обезпечено и е възникнало преди датата на преобразуването, притежава правната възможност да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. В случай че приемащото дружество не удовлетвори това искане, кредиторът има право на предпочитателно удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник, както и да поиска от съда да допусне надлежно обезпечение на твърдяното вземане чрез реално обезпечение (запор или възбрана). По този начин, дори и длъжникът да е заличен и да не съществува вече като правен субект, правата на кредиторите са охранени в достатъчна степен. В случай че молителят поддържа правното твърдение, че и приемащото капиталово дружество (при настъпилото универсално правоприемство след вписване на вливането) е неплатежоспособно или свръхзадължено, той би могъл да поиска на основание чл. 625 ТЗ срещу него да се открие производство по несъстоятелност, но е процесуално недопустимо съдебното производство, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу вече заличения ответник, да продължи по отношение на приемащото дружество. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав достига до правния извод, че след заличаване на ответника – след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, без да е допустимо процесуално правоприемство в настоящия процес по реда на чл. 227 ГПК, образуваното касационно производство се явява недопустимо, поради което след отмяна на определението, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания по делото, то трябва да бъде прекратено – поради отпадане в хода на процеса на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки (процесуалната правоспособност на страна – арг. чл. 27, ал. 1 ГПК), обуславяща пораждането и съществуването на процесуалното право на иск. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение