Определение № 114 от 14.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2303/2024 г.

Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано е по иск на М. А. А. от [населено място] срещу „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване на решение от 03.12.2015 г. по в. а. д. № 5789/2015 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, [населено място] за нищожно поради постановяването му по спор, неподлежащ на разглеждане от арбитраж. Ответникът – „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] – оспорва иска като недопустим поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок, респ. като неоснователен поради отсъствие на поддържаното основание по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, съображения за което е изложил в писмен отговор от 06.12.2024 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и твърденията на страните, приема следното: Искът е недопустим. Съобразно императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. В случая този срок не е спазен. От съдържащата се по гр. д. № 2228/2016 г. на СГС, VІ-9 състав (по което е издаден изпълнителен лист срещу ищцата по реда на чл. 51, ал. 1 ЗМТА) разписка № 5100013090894, издадена от куриерска фирма „М и БМ Експрес“ ООД, се установява, че процесното арбитражно решение е изпратено на ищцата М. А. А. чрез работодателя й МБАЛ „Сердика“ – [населено място], [улица] на 04.12.2015 г., като същото е получено на 10.12.2015 г. чрез лицето Р. Т. от посочения адрес. Връчването е осъществено надлежно по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, поради което от тази дата именно следва да се счита, че е започнал да тече тримесечният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Следователно, подадената на 19.09.2024 г. искова молба за отмяна на арбитражното решение се явява просрочена и като такава е недопустима. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.48, ал.1 ЗМТА