Определение № 2963 от 28.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2125/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2, изр.1-во ГПК. Образувано е по частна жалба на „Норд Холд“ АД срещу определение № 739/02.06.2026 г. по ч.гр.д. № 463/2026 г. на Окръжен съд –гр.Плевен, с което е оставено без разглеждане подаденото от частния жалбоподател възражение по чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 445/22.10.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 655/2025 г. на Районен съд-гр.Кнежа. Иска да се отмени обжалваното определение. Ответникът „Българо-американска кредитна банка“ АД е подал отговор, с който оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа частната жалба, намира следното: компетентен да се произнесе по частната жалба е Апелативен съд. В нормата на чл.423 ГПК е предвидено, че възражение се подава до „въззивния съд“, но в тази хипотеза сезираният с възражението по чл.423 ГПК окръжен съд не действа в качеството на въззивна инстанция и възражението не се разглежда по реда на въззивното производство. Окръжният съд действа като въззивен спрямо заповедния съд, когато е сезиран с подадени заедно с възражението по чл.423 ГПК частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК, но и при подадени такива частни жалби този съд няма да действа като въззивна инстанция в производството по чл.423 ГПК. В производството по чл. 423 ГПК се извършва преценка, различна от тази на заповедния съд, а именно - за съществуването на основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при което въззивният съд не действа по правилата на въззивното производство, а в извънредно производство, аналогично на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Настоящият състав на касационния съд намира, че постановен от окръжния съд акт, преграждащ развитието на производството по чл.423 ГПК, на общо основание подлежи на обжалване пред по-горния по степен съд – апелативния. Нормата на чл.274 ал.2 ГПК предвижда, че когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. След като постановените от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване пред апелативен съд, няма основание да се приеме, че постановеното от окръжния съд в качеството му на първа инстанция определение, преграждащото развитието на едноинстанционното производство по чл.423 ГПК, подлежи на обжалване пред ВКС. В случая с частната жалба се атакува определение, с което окръжният съд е оставил без разглеждане подаденото от частния жалбоподател възражение по чл.423 ГПК, поради което образуваното пред ВКС дело следва да се прекрати и да се изпрати по компетентност на апелативен съд-гр.Велико Търново. Воден от горното, Върховният касационен съд