Определение № 19 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 533/2012 г.

Постъпила е жалба вх. № 6557 от 05.07.2013 г. от адвокат Н. Г. - Софийска адвокатска колегия пълномощник на Д. В. К. действащ със съгласието на майка си Надежда С. К., с която се поддържа, че в определение № 1350 от 29.11.2012 г., постановено в закрито заседание на 26.11.2012 г. по гр. дело № 533/2012 г., Върховният касационен съд е допуснал грешка по смисъла на чл. 253 ГПК, като погрешно е приел в мотивите на определението, че доверителят й не е заплатил хонорар в размер на 80 лв.определен от първоинстанционния съд за адвокат Е. П. назначена за особен представител на В. Д. К. - ответник в производството по делото. Ответникът В. Д. К. чрез адвокат Е. П. - назначен особен представител в писмено становище оспорва наличие на основание за отмяна на определението, тъй като адвокатското възнаграждение от 80 лв., определено като размер при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, е за защитата на ответника в касационното производство, при направено надлежно искане за присъждането му още с отговора на касационната жалба. Поддържа се, че възнаграждение за защита от особен представител на страната, назначен на основание на чл. 47, ал. 6 ГПК се дължи за защита пред всяка съдебна инстанция, с което съдът е приложил правилно закона. Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че не са налице основанията на чл. 253 ГПК за изменение или отмяна на обжалваното определение. С определение № 1225 от 02.11.2012 г. в производство по чл. 288 ГПК по касационна жалба на Д. В. К. действащ лично и със съгласието на майка си Надежда С. К., Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 634 от 01.02.2012 г. по гр. дело № 12122/2011 г. на Софийски градски съд. При постановяване на горното определение, в частта за съдебните разноски, съдът е уважил искането на особения представител на ответника да му бъде присъдено за касационното производство адвокатско възнаграждение в размер на 80 лв., определеното като размер от първоинстанционния съд с разпореждане от 28.04.2011 г., което съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК е за сметка на ищцовата страна. В диспозитива на определението, съдът е пропуснал да посочи размера на адвокатското възнаграждение от 80 лв., поради което на основания чл. 248, ал. 1 ГПК, по молба на адвокат Е. П., особен представител на В. Д. К., с определение № 1350 от 29.11.2012 г. Върховният касационен съд е допълнил определение № 1225 от 02.11.2012 г. по гр. дело № 533/2012 г. ВКС като е осъдил Д. В. К. действащ лично и със съгласието на майка си Надежда С. К. да заплати адвокатско възнаграждение за назначен на ответника особен представител адвокат Е. П. П., Адвокатска колегия [населено място], в размер на 80 лева, за което се поддържа, че е поставено при грешка и се иска отмяната му по реда на чл. 253 ГПК. Жалбата е неоснователна. Очевидно адвокатското възнаграждение присъдено с определение № 1350 от 29.11.2012 г. постановено в закрито заседание на 26.11.2012 г. по гр. дело № 533/2012 г. ВКС е за участието на особения представител на ответника адв. П. в касационното производство. Твърдението на жалбоподателите, че те са платили 80 лв. адвокатско възнаграждение е вярно, но то покрива участието на особения представител в производството пред първата инстанция, по което дело жалбоподателите са внесели 80 лв. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Възнаграждението определено с обжалваното определение е за участието на особения представител на ответника в касационното производство и то подлежи на внасяне. Предвид изложеното при постановяване на определението не е допусната грешка по смисъла на чл. 253 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.