Определение № 9980 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9870/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 9883 от 18.08.2026 г., постановено по адм.д. № 2619/2026 г. Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив) е оставил без уважение искането на А. Ч., за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM – 1299555/31.07.2026 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив (ОДМВР – Пловдив), с която на лицето е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено по реда на чл. 161, т. 5, на водач, установил обичайното си пребиваване в Република България – до подмяната на свидетелството му за управление на моторно превозно средство с българско на основание чл. 171, т. 1, б. „и“ от ЗДвП. Срещу определението е подадена частна жалба от А. Ч., чрез адв. Нажар от АК - Пловдив. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон – основание по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът по частната жалба – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС – Пловдив е образувано по жалба на А. Ч., против ЗППАМ № GPAM – 1299555/31.07.2026 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено по реда на чл. 161, т. 5, на водач, установил обичайното си пребиваване в Република България – до подмяната на свидетелството му за управление на моторно превозно средство с българско на основание чл. 171, т. 1, б. „и“ от ЗДвП. В жалбата до АС – Пловдив е обективирано искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. АС – Пловдив е отхвърлил, като неоснователно искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Съдът е обосновал извод, че в случая предварителното изпълнение на заповедта е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост. Прието е още, че не се установява безсъмнено твърдението на жалбоподателя, че не е установил обичайното си пребиваване в Република България, а в Германия, предвид факта, че е управител и собственик на регистрирано в България търговско дружество. Съдът е заключил, че представените доказателства не установяват, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Определението е правилно. В процесния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 от АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т. е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Правилен и обоснован е изводът на АС – Пловдив, че жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на заявеното твърдение за настъпването на значителни или трудно поправими вреди в следствие на предварителното изпълнение на административния акт. За да обоснове особеното си искане жалбоподателят е заявил, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до невъзможността му да управлява МПС: - за да превози семейството си с багажа им от Р. България до дома им в Р. Германия ще са му необходими средства; - за да превози управляваното МПС с немска регистрация до дома си в Р. Германия, трябва да наеме правоспособен водач за тази услуга или да заплати на транспортна фирма, или да наеме гараж, където да паркира МПС – то в България; - липсата на СУМПС препятства трудовата му дейност в Германия, както и търговската му дейност в Р. Германия, където обичайно пребивава; - ще е затруднен да полага необходимата грижа за семейството си (има две деца, които са немски граждани, както и съпругата му и учат в немски училища). Правилно е приел съдът, че така заявените от жалбоподателя твърдения не обосновават наличието на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя, които по интензитет биха могли да бъдат противопоставими на заложеният в закона защитим обществен интерес. В конкретния случай, твърденията на жалбоподателя свързани със затруднения в следствие от отнемането на СУМПС, изразяващи се във възпрепятсвие от пътувания до Р. Германия, осъществяване на трудова дейност, обслужване обичайните нужди на семейството не съставляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК. В тази връзка е необходимо да се посочи, че факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта не съставляват нови обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба и са ирелевантни за основателността на искането. В този смисъл, отнемане на СУМПС и лишаване на лицето от правоуправление е пряко следствие от ЗППАМ, поради което не съставлява ново обстоятелство, в каквато насока са твърденията, с които частният жалбоподател се опитва да обоснове основателността на искането. Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движението по пътищата, като е приел, че в конкретния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, първостепенният съд законосъобразно е оставил без уважение искането за спиране изпълнението на ЗППАМ № GPAM – 1299555/31.07.2026 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. В тази насока съдът правилно е съобразил константната практика ВАС, съгласно която като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. Изложените в частната жалба доводи за незаконосъобразност на ЗППАМ касая правния спор по същество и са неотносими към преценката относно основателността на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт. С оглед изложеното, обжалваното определение, като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,