Определение № 217 от 08.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 2479/2016 г.

Производството е по чл.282 от ГПК.

Постъпили са: 1/ молба вх.№ 5362/15.05.2017г. от [община] с искане за освобождаване на сумата от 3 498 462,06лв ., внесена като обезпечение по специалната сметка на ВКС за спиране на изпълнението на въззивно решение № 266/ 11.08.2016г. по т.д. №271/2016г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната с касационна жалба от общината част, която да бъде преведена по банкова сметка на молителя; 2/ молба вх. № 5418/15.05.2017г. от [фирма] с искане за отмяна на определение № 433/17.08.2016г. по ч.т.д. № 1708/2016г. на ВКС, II т.о., с което е спряно изпълнението на въззивно решение № 266/ 11.08.2016г. по т.д. №271/2016г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната от общината с касационна жалба част; 3/ писмо с вх. № 6178/02.06.2017г. от ЧСИ М. П. с приложена към него молба от [фирма] за освобождаване на сумата от 3 323 538,96 лв., внесена като обезпечение по специалната сметка на ВКС за спиране на изпълнението на въззивно решение № 266/11.08.2016г. по т.д. №271/2016г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната с касационна жалба от общината част, която да бъде преведена по сметка на ЧСИ М. П. във връзка с образуваното пред последния изп.дело № 20178510402625 с взискател [фирма] /като частен правоприемник на „П.“/ и длъжника Община Ст.З. за принудително събиране на вземането на [фирма] по въззивно решение № 266/ 11.08.2016г. по т.д. №271/2016г. на Пловдивски апелативен съд; 4/ молба-становище вх. № 6793/15.06.2017г. от [фирма] с искане сумата, която се претендира от [фирма] да се освободи от специалната сметка на ВКС за гаранции и да се внесе по сметка на ЧСИ М.П. с оглед висящото изп.дело № 20178510402625; 5/молба-становище вх. № 6794/15.06.2017г. от [фирма] с искане сумата, която се претендира от [фирма] да се освободи от специалната сметка на ВКС за гаранции и да се внесе по сметка на ЧСИ М.П. с оглед висящото изп.дело № 20178510402625.

След осъществена размяна между страните на постъпилите в рамките на производството по чл.282, ал.5 ГПК молби са депозирани отговори по тях.

По молбата на [община] ответниците в касационното производство – [фирма] и [фирма] изразяват становища за неоснователност. Считат, че Общината като длъжник по вземане, за което е осъдена с влязло в сила решение на ПАС, предвид недопускането му до касационно обжалване в съответната част, не е изпълнила задължението си за плащане и няма право по чл.282, ал.5 ГПК да иска освобождаване на внесената от нея като обезпечение сума и превеждането й по своя сметка.

По молбата на [фирма] в писмено становище [община] оспорва основателността на искането за отмяна на определението по чл.282, ал.2 ГПК.

По писмото на ЧСИ М. П. и молбата на [фирма] ответниците в касационното производство – [фирма] и [фирма] изразяват становище за основателност на молбата. [фирма] поддържа, че е цедирало вземането си срещу [община] по процесния договор на [фирма] и не възразява след освобождаване на обезпечението в размер на вземането, за което не е било допуснато касационно обжалване, сумата да се внесе по сметка на ЧСИ М.П. за разпределение в полза на цесионера и взискател по изп.дело – [фирма].

[община] счита, че молбата на [фирма] и молбите-становища на [фирма] и [фирма] са неоснователни. Излага доводи, че е изплатила изцяло задължението си към [фирма] предвид извършен от нея на 01.06.2017г. превод по сметка на ЧСИ Г. И. с оглед наложен запор на вземания на [фирма] спрямо [община] по изп.дело № 20167650402369 на същия ЧСИ с взискатели [фирма] /н/ и Държавата и длъжник – [фирма]. Оспорва да е била надлежно уведомена през 2012г. за извършване на цесия между [фирма] и [фирма] на вземането на [фирма] спрямо [община]. Въвежда възражение, че по отношение недължимостта на сумата по изп.дело № 20178510402625 на ЧСИ М.П. е висящ съдебен спор по чл.439 ГПК по иск на [община] против [фирма]. За обезпечаване на същия иск е било допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20178510402625. на ЧСИ М.П..

Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното: С определение № 433 /17.08.2016г. по ч.т.д. №1708/2016г. на ВКС, ТК, е спряно изпълнението на въззивно решение №266/11.08.2016г. по в.т.д. № 271/2016г. на ПАС в обжалваната от [община] част.

С определение № 266/09.05.2017г. по т.д. № 2479/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., частично относно вземане в общ размер на 304 835,42лв. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 266/11.08.2016г., поправено с решение № 276/31.08.2016г. по в.т.д. № 271/2016г. на Пловдивски апелативен съд, и не е било допуснато касационно обжалване в останалите обжалвани части, а именно:

• е отменено решение № 341/14.09.2015г., поправено с решение № 40/04.02.2016г., по т.д. № 754/2012г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която са отхвърлени исковете на [фирма] и [фирма] като съдружници в ДЗЗД «Ж. СЗ-2011», [населено място] против [община] както следва: главен иск по чл.79 във вр. с чл.266 ЗЗД за сумата от 3 441 162,87 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 12.10.2012г. до изплащане на сумата; по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 7 196,67 лв. – мораторна лихва за периода 14.08.2012г.-03.10.2012г. и евентуален иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 299 842,71лв. като вместо него е осъдена [община] да заплати на [фирма] като съдружник с дялове от 95% в ДЗЗД «Ж. СЗ-2011», [населено място] сумата от 3 269 104,73лв., дължимо и неплатено възнаграждение с включен ДДС за свършена и приета работа по договор за изработка от 19.10.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2012г.; сумата от 54 434,23лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г. - 11.10.2012г. и е осъдена [община] да заплати на [фирма] като съдружник с дялове от 5 % в ДЗЗД «Ж. СЗ-2011», [населено място] сумата от 172 058,14лв. – дължимо и неплатено възнаграждение с включен ДДС за свършена и приета работа по договор за изработка от 19.10.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2012г.; сумата от 2 864,96 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г.-11.10.2012г.;

• е обезсилено решение № 341/14.09.2015г., поправено с решение № 40/04.02.2016г., по т.д. № 754/2012г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск на [фирма] и [фирма] като съдружници в ДЗЗД «Ж. СЗ-2011», [населено място] против [община] по чл.61, ал.1 ЗЗД за сумата от 4 465 855,91 лв., представляваща извършена чужда работа без пълномощие от страна на ищците в полза на общината и е прекратено производството по делото в тази част;

• е потвърдено решение № 341/14.09.2015г., поправено с решение № 40/04.02.2016г., по т.д. № 754/2012г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която са отхвърлени исковете на [фирма] и [фирма] като съдружници в ДЗЗД «Ж. СЗ-2011», [населено място] против [община] както следва: главен иск по чл.79 във вр. с чл.266 ЗЗД за сумата от 1 324 435,73 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 12.10.2012г. до изплащане на сумата; евентуален иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 024 693,04 лв., представляващи престирани от ищците и получени от [община] без основание СМР.

Съгласно чл.282, ал.5 от ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане, обезпечението се освобождава в две хипотези: при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. Съдебната практика приравнява на тези хипотези и случаите, когато присъдената сума е доброволно заплатена или принудително събрана от ответника. В редица свои определения по чл.282, ал.5 от ГПК, ВКС съобразявайки представени от ответника по иска и неоспорени от ищеца доказателства за погасяване на задължението, или издадени от съдебния изпълнител удостоверения за погасяване на задължението в изпълнителното производство, освобождава внесената като обезпечение сума и разпорежда връщането й на вносителя. В производството по чл.282 от ГПК обаче не подлежат на разрешаване спорове между страните относно изпълнението на задължението по влязлото в сила осъдително решение. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми, макар и двустранно съгласно задължителните разяснения в ТР №6/2014 от 23.10.2015г. на ОСГТК на ВКС, не е исково производство, в което могат да се събират доказателства във връзка с направени от страните оспорвания на писмени документи, да се формират изводи относно добросъвестността на страните и пр.

В случая [община] се явява длъжник и би имала право на освобождаване на внесената от нея парична гаранция, по изложените по-горе съображения само, ако е погасила дълга си и кредиторите не възразяват срещу представените за това доказателства. [фирма] и [фирма] оспорват твърденията на [община], а и последната сочи доказателства за висящо производство по чл.439 ГПК. Следователно не са налице предпоставки за уважаване на молбата й.

Молбата на [фирма] за отмяна на определение № 433/17.08.2016г. по ч.т.д. №1708/2016г. на ВКС, ТК е изцяло неоснователна. Определението по чл.282, ал.2 ГПК не подлежи на отмяна. Въз основа на определението по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, отпада спирането на изпълнението и няма пречки влязлото в сила въззивно решение да се изпълни принудително.

По молбите на [фирма], [фирма], [фирма] и ЧСИ М. П. за освобождаване на сумата от 3 323 538,96 лв.:

Така посочената сума е поискана от [фирма] и ЧСИ М.П. само с оглед твърдение на посочения взискател, че същият се явява частен правоприемник единствено на [фирма] спрямо Община Ст.З., не и на [фирма], което не е страна по изпълнителното дело на ЧСИ М.П..

Въз основа на влязлото в сила решение на ПАС [фирма] се легитимира като кредитор на Община Ст.З. за сумата от 3 323 538,96 лв. Дължимостта на това вземане се оспорва от [община] с оглед твърдение за настъпило погасяване на дълга, т.е. нов факт по см. на чл.439, ал.2 ГПК. Общината оспорва и пораждането спрямо нея на правните последици на твърдяната от посочения кредитор и [фирма] цесия на вземането. Представени са доказателства, че към настоящия момент е налице подадена искова молба вх. № 90943/06.07.2017г. в СГС от [община] против [фирма] по иск с правно осн. чл.439 ГПК и изложени в нея твърдения, идентични с тези по молбите и становищата на общината в настоящето производство по чл.282, ал.5 ГПК. Видно от издадена по гр.д. № 7325/2017г. на СГС обезпечителна заповед от 16.06.2017г. на осн. чл.390 ГПК в полза на Община Ст.З. е допуснато обезпечение на бъдещите й искове срещу [фирма] /частен правоприемник на [фирма]/ за установяване недължимост на суми по издаден изпълнителен лист от 16.08.2016г. по т.д. № 271/2016г. на ПАС чрез спиране на изпълнението по изп.д. № № 20178510402625 на ЧСИ М.П.. По спряно изп.дело суми не могат да бъдат разпределяни в полза на взискателя.

Налага се извод, че изходът от спора по висящия исков процес по чл.439 ГПК се явява преюдициален за преценката по чл.282, ал.5 ГПК. Следователно към настоящия момент нито една от насрещните страни в производството по чл.282 ГПК не установява наличие на изискуеми предпоставки за освобождаване и превеждане на внесената като обезпечение сума по посочена от страната сметка. При настъпване на нов факт в последващ момент всяка страна може да подаде нова молба за освобождаване на внесеното обезпечение, която да се разгледа от ВКС.

Предвид гореизложеното молбите следва да се оставят без уважение, внесената като обезпечение сума от [община] следва да се задържи по специалната сметка на ВКС.

Водим от горното, състав на Първо търговско отделение на ВКС