Определение № 633 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11947/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във връзка с чл. 166, ал.3, in fine от АПК. Образувано е по частна жалба на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ София, представлявано от изпълнителния директор, срещу определение № 2519 от 26.7.2024 г., постановено по адм. дело № 980/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател да бъде спряно допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на Заповед № УТИ-90/5.6.2024 год. на кмета на община Сандански. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Развиват се подробни съображения, които според частния жалбоподател обосновават незаконосъобразност на определението. Представят се нови доказателства в подкрепа на тезата, че от предварителното изпълнение за предприятието ще настъпят значителни вреди, както и доказателства, установяващи наличието на наемни отношения относно терена, върху който е разположен нареденият за премахване обект. Претендира се отмяна на определението и спиране на предварителното изпълнение на посочената заповед, както и присъждане на сторените разноски. Ответникът – кмет на община Сандански не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на частния жалбоподател в настоящото производство против Заповед № УТИ-90/5.6.2024 год. на кмета на община Сандански, с която на основание чл. 195, ал. 5, във връзка с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ и § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ във връзка с подадено заявление за издаване на виза за проектиране от собственика на терена /“Консулт Инвест 2020“ ООД/ е наредено предприятието-жалбоподател да премахне за своя сметка временен строеж „тото пункт“ с идентификатор 65334.300.3019.5 по кадастралната карта на Сандански, изграден в УПИ V- 3019, кв. 128 по плана на Сандански. В заповедта е посочено, че съгласно чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ жалбата не спира изпълнението на заповедта. В жалбата се съдържа искане да бъде спряно допуснатото по силата на посочената норма предварително изпълнение. С обжалваното в настоящото производство определение на Административен съд – Благоевград е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение. За да постанови този резултат съдът е приел, че изложените в жалбата, с която е сезиран, доводи за настъпване на значителни и трудно поправими вреди, поради значителните приходи на обекта, не водят до извод за наличието на основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, тъй като към жалбата не са представени доказателства установяващи сочения размер на генерираните от пункта годишни приходи, които да обосноват обстоятелства за наличието на възможна трудно поправима или значителна вреда от допуснатото по закон предварително изпълнение. Определението е съобразено с представените към момента на постановяването му доказателства, но същото следва да бъде отменено по следните съображения. Предмет на заповедта е „тото-пункт“, представляващ временна постройка, изградена по силата на Разрешение за строеж № 52/4.5.1993 г. издадено на основание чл. 120 от ППЗТСУ /отм./. Нормата на § 17, ал. 1, изр. „второ“ от ПР на ЗУТ предвижда, че след възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от същия закон. Както бе посочено по-горе, процесната заповед е издадена на основание цитираните текстове от ЗУТ и с оглед възникналата инвестиционна инициатива от страна на дружеството собственик на терена. Предварителното изпълнение на заповед, издадена на основание чл. 196, ал. 3 ЗУТ е допуснато по силата на закона с нормата на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ. По силата на самия закон /чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ/ оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение, без да е необходимо от административният орган да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК, поради което наведените от частния жалбоподател доводи в обратния смисъл са неоснователни. Допуснатото съгласно чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ предварително изпълнение на заповеди по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Към частната жалба е представена официална справка, от която е видно, че приходите от разпореденият за премахване тото-пункт за годината предхождаща издаването на заповедта 2023г. възлизат на 779 207,- лева, а за периода от януари до юли /включително/ 2024г. са реализирани 472 497,- лева. Вън от съмнение е, че лишаването на предприятието частен жалбоподател от подобни суми, поради допуснатото от закона предварително изпълнение, представлява значителна вреда. Установяванията, извършени от настоящата инстанция налагат отмяна на определението и спиране на предварителното изпълнение. За пълнота на изложението и в подкрепа на извода, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта следва да бъде спряно са и следните съображения. Съвместния прочит на § 17, ал. 1, изр. „последно“ от ПР на ЗУТ от една страна, на чл. 195 и чл. 196 от същия закон от друга и на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ от трета страна сочи, че при възникване на инвестиционна инициатива, временните строежи се премахват по реда на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ, по заповед на кмета на съответната община, която заповед по силата на закона /чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ/ подлежи на незабавно изпълнение. Целта на законодателя, която се извлича при систематичното тълкуване на посочените правни норми, е бързина и липса на препятствия в инвестиционния процес. Допуснатото предварително изпълнение на премахването на временните постройки е създадено от нормотвореца в полза на инвеститора. В конкретния случай защита на интересите на инвеститора посредством предварително изпълнение на премахването на временния строеж не се налага. Това е така защото: -възникването на инвестиционни намерения е обективирано в заявлението на управителя на „Консулт Инвест 2020“ ООД от 13.5.2024 г. за издаване на виза за проектиране относно имота в който е разположен тото-пунктът -на 5.6.2024 г. с оглед така изразената инвестиционна инициатива е издадена процесната заповед -на 17.6.2024г. е сключен договор за наем между „Консулт Инвест 2020“ ООД, като наемодател и ДП „Български спортен тотализатор“ като наемател, с предмет терен с площ 30 кв.м. от имот с идентификатор 65334.300.3019 по кадастралната карта на Сандански, върху който е разположен собствена на наемателя временна постройка с предназначение тото-пункт и идентификатор 65334.300.3019.5 по кадастралната карта на Сандански. Договорът е за срок от пет години. -на 18.6.2024 г. „Консулт Инвест 2020“ ООД прехвърля собствеността върху имот с идентификатор 65334.300.3019 на „Роял инвест груп КС“ ООД -на 27.6.2024 г. е сключено тристранно споразумение към договора за наем, между посочените две дружества и „Български спортен тотализатор“, с което е постигнато съгласие „Роял инвест груп КС“ ООД да замести в качеството наемодател „Консулт Инвест 2020“ ООД и че всички останали разпоредби на договора остават непроменени. Описаната фактология сочи, че след издаването на заповедта самият инвеститор, в чиято полза законодателят е допуснал предварителното изпълнение, се е съгласил процесният тото-пункт да продължи съществуването си до прекратяването на договора за наем, което може да бъде извършено и предсрочно при условията на чл. 7 от цитирания договор, ergo не се налага спешното премахване на обекта на заповедта, преди нейното влизане в сила. Обжалваното определение на Административен съд – Благоевград следва да бъде касирано, а допуснатото по силата на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ предварителното изпълнение на заповедта – спряно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,