Определение № 3902 от 16.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2297/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. В срока по чл.248, ал.1 ГПК е постъпила молба от В. Л. Н., ответник по касационна жалба, чрез адв.М. с искане за допълване на постановеното от ВКС определение по чл.288 ГПК с №37 от 05.01.2024 г., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №7 от 10.01.2023 г., на Окръжен съд- Русе, постановено по в.гр.дело №647/2022 г., като се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за касационното производство на ответницата. Ответникът по молбата Я. Х. Л., чрез пълномощника си адв.Б. я оспорва като недопустима и като неоснователна. Смята, че няма списък на разноските поради което молбата е недопустима. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и след като процесуалното представителство се свежда единствено и само до подаване на отговор на касационна жалба. Настоящото производство е образувано по касационна жалба на Я. Х. Л., подадена чрез адв. Б. срещу решение № 7 от 10.01.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 647/2022 г. на Окръжен съд Русе, с която е потвърдено решение № 1179/26.09.2022 г., постановено по гр.дело №633/2022 г. по описа на Районен съд-Русе, с което са отхвърлени предявените искове на основание чл.59, ал.9 СК от Я. Х. Л. срещу В. Л. Н. за изменение на постановеното с решение по гр.дело №3498/2018 г. на Районен съд-Варна относно упражняването на родителските права по отношение на детето В. Я. Л., местоживеенето на детето, режима на лични отношения и дължимата ежемесечна издръжка. С първоинстанционното решение по предявен насрещен иск от майката В. Л. Н. е изменено на основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 от СК постановеното с решението по гр. д. № 3498/2018 г. на РС Варна досежно режима на лични контакти на детето В. Я. Л., с бащата Я. Х. Л., като е разширен и дължимата издръжка е увеличена. С определение от 05.01.2024 г. в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №7 от 10.01.2023г. на Окръжен съд- Русе, постановено по в. гр. д. № 647/2022 г. В отговора на касационната жалба от ответната страна В. Н. е направено искане за присъждане на разноски за касационното обжалване, по което няма произнасяне. Настоящата молба по чл.248 ГПК е допустима след като е подадена в предвидения едномесечен срок от постановяване на определението на съда по чл.288 ГПК, което е окончателно, при направено изрично искане за присъждане на разноски, направено с отговора на касационната жалба, след като не е необходимо да е налице списък за разноските, за да се иска допълване на определението и е допустима. С определение от 18.03.2024 г. производството в частта по произнасянето по молбата по чл.248 ГПК, подадена от В. Л. Н. за допълване на определението по чл.288 ГПК, в частта по разноските за касационното производство е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС. След като е прието Тълкувателно решение №3 от 27.06.2024 г. на ОСГК на ВКС по т.дело №3/23 г. са налице предпоставки за възобновяване на настоящото производство. В посоченото Тълкувателно решение е прието, че в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. Прието е, че при пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна а в останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях. С оглед на дадените разрешения в ТР и това, че настоящото производство, по което е разгледан спор по чл.59, ал.9 СК, имащо характер на спорна съдебна администрация на отношенията между родители и деца и по което не е допуснато касационно обжалване по жалбата на ищеца Я. Х. Л., отговорността за разноски е за подалия касационната жалба. В тази връзка е основателно искането на ответната страна да й се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното обжалване - за изготвяне на отговор на касационна жалба и становище по изложението към жалбата и които са от 845 лв. с оглед на приложения договор за правна помощ за касационното производство с удостоверяване на заплащането на посочената сума. Неоснователно се явява възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, извършените действия по изготвянето на подробен и мотивиран отговор на касационната жалба и на изложението към нея, които включват заявяване на становище по множество въпроси, поставени в изложението и цитирана съдебна практика. С оглед на което разноските за адвокатско възнаграждение на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят в претендирания и доказан размер, в който са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,