Определение № 466 от 28.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 186/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано по частни жалби на „Ел Пе Пе Консулт „ЕООД, „Атлас 49“ЕООД, С. Ч. и З. А. против определение № 643/15.08.2023 г. по ч.т.д. № 1056/2023г. на състав на ІІ т.о. на ВКС, с което са оставени без разглеждане подадените от същите страни частни жалби против определение № 128/03.04.2023 г. по т.д.№ 715/2022 г. на Пловдивски апелативен съд. Жалбоподателите оспорват правилността на атакуваното определение, с което е прието, че за същите липсва правен интерес от атакуване определението на въззивна инстанция, за частично прекратяване на производството по предявени срещу тях от ищеца „ Арпезос Тур „ ЕООД / в ликвидация / искове. С идентични изложения е мотивирано от всеки от жалбоподателите, че при неизпълнение от ищеца указанията на въззивния съд, за отстраняване нередовности на исковата молба, задължение за същия е било да съобрази посочената в исковата молба поредност в предявяването на исковете, главен между които съдът е следвало да приеме положителният установителен иск за притежавани от „Арпезос Тур„ЕООД 17 400 дружествени дяла от капитала на „Атлас 49„ЕООД. Страните считат, че този и исковете за установяване нищожност на договорите за покупко - продажба на дружествени дялове от капитала на „Атлас 49„ ООД, сключени съответно между З. А. / прехвърлител / и „Ел Пе Пе Консулт„ЕООД / приобретател / на 04.12.2017 г. и между „Ел Пе Пе Консулт“ ЕООД / прехвърлител / и С. Ч. / приобретател / от 17.06.2020 г., която нищожност е предявена на основание заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и поради „ липса на насрещна престация“, са заявени от ищеца в кумулативно съединение, преюдициални са по отношение разгледаните искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и не подлежат на разглеждане по реда на Глава 32 – „ Производство по търговски спорове„. Следователно и като са разгледани по реда на това производство, определението на въззивния съд се явява недопустимо, на основание чл. 210 ГПК. Насетне жалбоподателите намират, че въззивният съд е следвало да прекрати производството изцяло, а не частично, тъй като исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ са предявени в кумулативно съединение с преждепосочения главен / макар да излагат съображения относими към евентуално съединение на искове, доколкото считат, че като обуславящ за произнасянето по евентуалния, недопустимостта на главния предполага и недопустимост на евентуалните искове, неточно квалифицирайки ги като „ кумулативни „ /. Считат, че съдът не е следвало да съобразява изявлението на особения представител на „ Арпезос тур „ ЕООД / в ликвидация / - че не поддържа част от първоначално предявените искове – тъй като то излиза извън обхвата на представителната му власт, съставлявайки разпореждане с предмета на спора. Така изложените обстоятелства формално демонстрират интерес от прекратяване на производството по всички искове, чиято допустимост намират зависима от допустимостта на главния, вкл. от разглеждането им в поредността, заявена от ищеца и съобразно действителния им предмет, останали неуточнени. Ответната страна - „Арпезос Тур„ ЕООД в ликвидация, чрез назначения особен представител на дружеството - адв.М. К. – оспорва частните жалби, формално сочейки ги за недопустими, но излагайки съображения по тяхната неоснователност. Споделя извода за липса на правен интерес за ответниците, от атакуване определението на въззивния съд за частично прекратяване на производството и заявява несъгласие с довода за превишаване представителната власт от особения представител. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частните жалби са подадени в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от легитимирани страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С исковата молба „Арпезос тур„ ЕООД / в ликвидация / се позовава на три поредни сделки, за прехвърляне на 17 400 дружествени дяла от капитала на „Атлас 49„ ЕООД, както следва: 1/ сключен през 2015 г., между „Арпезос тур „ЕООД и З. А., договор за прехвърляне 17 400 дружествени дяла, чиято нищожност е установена със сила на пресъдено нещо, в производство с участието на страните по сделката и „Атлас 49 „ЕООД; 2/ сключен на 04.12.2017 г. договор за прехвърляне на 14 700 дружествени дяла между З. А. и „Ел Пе Пе Консулт„ ЕООД – независимо от прогласената нищожност на първото разпореждане и дори след влизане в сила на решението за същата; 3/ сключен на 17.06.2020 г. договор за прехвърляне на 17 400 дружествени дяла между „Ел Пе Пе Консулт „ЕООД и С. Ч.. Ищецът твърди, че предвид нищожността на първата прехвърлителна сделка, последващите прехвърляния не са имали вещнотранслативно действие, досежно собствеността върху дружествените дялове от капитала на „Атлас 49“ ЕООД и следователно извършените на основание същите вписвания в Търговския регистър, по партидата на „Атлас 49„ ЕООД са вписвания на несъществуващи обстоятелства. Въз основа на така изложеното, ищецът е формулирал петитум на следните искове: 1/ установителен иск по чл. 124 ГПК – за установяване по отношение ответниците, че „Арпезос тур„ЕООД е собственик на дружествени дялове от капитала на „Атлас 49„ ЕООД, на стойност 174 000 лева и 2/ искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ - установяване по отношение ответниците, че вписванията, въз основа втората и третата от горепосочените разпоредителни сделки, по партидата на „Атлас 49 „ ЕООД / обстоятелства досежно участието в капитала / са вписвания на несъществуващи обстоятелства / алтернативно – са нищожни или недопустими вписвания /. Предходно, след изложението на фактическите обстоятелства, макар невъзпроизведени в последващия петитум, ищецът е посочил: 1/ алтернативно искане, за прогласяване нищожност на договорите за прехвърляне на дружествени дялове, поради сключването им в заобикаляне на закона – без да са изложени относими фактически обстоятелства, а само теоретични постановки във връзка с така посоченото основание за нищожност и 2/ алтернативно искане за прогласяване нищожността им, като сключени в противоречие с добрите нрави и при липса на насрещна престация, като се сочи вероятна несъразмерност в стойността на насрещните престации, доколкото липсват категорични твърдения за такава, но се иска допускане на ССЕ за оценка имуществото на дружеството. Първоинстанционният съд се е произнесъл единствено по искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на „Атлас 49„ ЕООД,в съответствие с петитума на исковете - уважени. Ответниците са оспорвали първоинстанционното решение, изрично позовавайки се на нередовност на исковата молба, в съответствие с тук поддържаните доводи, и като последица от тази нередовност - недопустимост на първоинстанционното решение изцяло. С определение от 08.02.2023 г. въззивният съд е дал указания за отстраняване нередовности на исковата молба, както следва: от чие име се предявява иска - от името на „Арпезос тур „ ЕООД или от физическото лице – ликвидатор, подало исковата молба; какви искове се предявяват на основание чл. 29 ЗТРРЮРЛНЦ и ако се предявяват на различни основания / вписване на несъществуващи обстоятелства, нищожност, недопустимост на вписванията / - в каква поредност се предявяват, като се изложат фактически твърдения по искове за нищожност или недопустимост на вписванията, ако такива се поддържат; кой е главният иск и кои искове са предявени в евентуалност - ако се поддържа като главен установителният иск, за притежавани от ищеца дружествени дялове от капитала на „Атлас 49“ ЕООД, в какво съотношение спрямо същия са останалите предявени искове и да се обоснове правен интерес от предявяването му срещу всички ответници; ако се поддържат искове за нищожност на разпоредителните сделки, поради заобикаляне на закона или противоречие с добрите нрави – да се внесе държавна такса по същите, в съответно посочен от съда размер. С последваща молба особеният представител на ищцовото дружество е посочил, че не поддържа други, освен вече разгледаните от първоинстанционния съд искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – за установяване, че процесните вписвания са вписвания на несъществуващи обстоятелства. С определение № 128/03.04.2023 г. въззивният съд е прекратил производството по исковата молба на „ Арпезос тур „ ЕООД / в ликвидация /, в частта й относно формулираните в същата претенции: 1/ за прогласяване нищожност на договорите за прехвърляне на дружествени дялове от 04.12.2017 г. и 17.06.2020 г. – поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и „ липса на насрещна престация„; 2/ за установяване по отношение всички ответници, че ищецът е собственик на 17 400 дяла от капитала на „Атлас 49„ ЕООД и 3/ за установяване нищожност и недопустимост на процесните вписвания. Определението е мотивирано с неотстранена от особения представител на ищеца нередовност на исковата молба, в съответствие с дадените указания, а не поради оттегляне или отказ от редовно предявени искове. С идентични на настоящите доводи, ответниците са обжалвали прекратителното определение. Позовавайки се на собствените им възражения за нередовност на исковата молба, последица от неотстраняването на които е прекратителното определение, съставът на ІІ т.о. на ВКС, постановил тук атакуваното определение № 643/15.08.2023 г. по ч.т.д.№ 1056/2023г., е приел, че за същите липсва правен интерес от атакуване частичното прекратяване на производството. Счетено е, че възраженията им за нередовност на исковата молба са целели именно този резултат – частично прекратяване на производството. Като е съобразил доводите на жалбоподателите, за дължимо прекратяване на производството в цялост / т.е. и по исковете по чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, по които въззивното производство е останало висящо /, предходният състав на ВКС е приел, че „ в тази му част определението на въззивния съд не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията актове, визирани в чл. 274, ал. 1 ГПК„. Доколкото атакуваното въззивно определение формално не съдържа такъв диспозитив, посоченото следва да се възприема като съображение за недопустимост на доводи срещу частичното прекратяване, касаещи предмета на останалото висящо производство. Настоящият състав намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно, по следните съображения: Видно е от обстоятелствената част на подадените частни жалби срещу прекратителното определение на въззивния съд, че позовавайки се на нередовност на исковата молба / абстрахирайки се доколко правно състоятелни, логични и в съответствие с действителното съдържание на исковата молба са наведените аргументи / ответниците целят мотивиране недопустимост на първоинстанционното решение, постановено единствено по исковете, с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, като несъобразено с предмета на спора в цялост, вкл. с оглед дължимата поредност в произнасянето по предявени в евентуалност искове. Противоречиво се позовават от една страна на неотстранена нередовност на исковата молба, вкл. досежно вида на съединяване на исковете, а от друга - на дължимо от въззивния съд съобразяване с формално заявената в исковата молба фактическа поредност в предявяването им, вкл. на допустимото според тях съединяване на исковете. При неотстранената нередовност, обаче, с което въззивният съд е бил длъжен да се съобрази и доколкото същата би имала за последица - според жалбоподателите - недопустимо произнасяне и по исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, за жалбоподателите действително не обосновават интерес от атакуване на определението за частично прекратяване на производството спрямо тях, а интерес от атакуване на окончателното въззивно решение, по същите съображения, което им право не се явява препятствано от постановяването на определението за частично прекратяване на производството. Именно на основанието за това същите обосновават недопустимост на произнасянето по исковете по чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Нещо повече - доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл единствено по искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и редовното предявяване на други – с кореспондиращи си основание и петитум - не е установено, вкл. след дадените от съда указания / в този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателите, за произнасяне от съда въз основа недопустимо разпореждане с предмета на спора от страна на особения представител, тъй като такъв предмет, допълнителен извън разгледания, няма / - въззивният съд изобщо не е дължал постановеното въззивно определение, т.е. самостоятелни правни последици от постановяването му по начало не са възникнали, за да би имало правен интерес от атакуването му. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение