Определение № 4134 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3623/2022 г.

Производство е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Д. Д. С. и С. А. С., подадена на 06.04.2022г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 493 от 25.11.2019г. по гр.д. № 712/2018г. на Троянски районен съд. Решението е потвърдено от Ловешки окръжен съд, а решението на последния не е допуснато до касационно обжалване от Върховния касационен съд. С решението е признато за установено по отношение на молителите, че В. Д. С. е собственик на 1/3 ид.ч. от двуетажна еднофамилна жилищна сграда в [населено място], кв. О., застроена на 62 кв.м. и нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор **** по КККР на [населено място]. Твърди се, че са налице нови обстоятелства, установени с нови писмени доказателства, които са от значение за спора, а именно: акт за частна общинска собственост на земята от 22.04.2005г., акт за държавна собственост от 19.07.1962г. и две писма на Областната администрация от 21.01.2022г. и от 15.03.2022г. за липса на документи за отстъпено право на строеж върху поземления имот. Според молителите тези доказателства установяват, че наследодателите Ц. и В. М. са построили сградата върху чужда земя при липса на учредено право на строеж. Признават, че не са въвеждали такова възражение в рамките на процеса, но считат, че имат интерес да оспорват претендираните от ищцата права чрез всякакви възражения. Твърдят, че тези доказателства не са им били известни по време на процеса, снабдили са се с тях от общината при издирване на документи за друго дело. Изтъкват, че предмет на спора е собствеността върху сградата, върху която те заявяват право на собственост по давност, поради което не са имали основание да търсят документи, опровергаващи правата на наследодателите М.. Ответницата по молбата В. Д. С. в писмения си отговор намира молбата за просрочена. Твърди, че писмените доказателства са били на разположение на молителите повече от три месеца преди подаване на молбата - били са представени от адв. К. по друго дело в Районен съд Троян, насрочено за 01.02.2022г. Освен това счита, че писмените доказателства не са нови, а са били известни на молителите още през 2018г., но те не са ги представили. Представя молба на адв. К., депозирана по гр.д. № 648/2021г. на Троянски районен съд, към която са приложени актове за частна общинска собственост и писмото на общината от 21.01.2022г.; представя и договор за продажба на общински имот, сключен между молителите и Община Априлци на 04.07.2018г., където е описан актът за общинска собственост. При извършената проверка по чл.307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира молбата за отмяна за допустима. Молителите се позовават на писмени доказателства, които не са приобщени към доказателствения материал по делото. Твърдят, че са се снабдили с тях от общината в края на януари 2022г. по повод на заведено друго дело. Видно, че двете писма на Община Априлци са от края на месец януари 2022г., а с молба на 01.02.2022г. адв. К. е представил по гр.д. 648/2021г. част от писмените доказателства. Към момента на подаване на молбата за отмяна на 06.04.2022г. не е изтекъл тримесечен срок, считано от момента на снабдяване с документите от общината в края на януари 2022г. и депозирането им по друго дело. Поради това следва да се приеме, че срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е спазен. По молбата е внесена държавна такса и същата е вписана. При горните констатации молбата подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.