Решение № 16093 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7853/2011 г.

Решение № 16093 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7853/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила ЖАЛБА от Институт по почвознание "Никола Пушкаров", със седалище и адрес гр. София, ул. "Шосе Банкя" № 7, представлявано от Директора - ст. н. с. I ст. д-р Методи Теохаров Костадинов, против заповед № ВД 46-1377/22.10.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е отменена заповед № УЗ-00-136/28.10.1992 г. на Министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, с която на Института по почвознание "Никола Пушкаров" са предоставени за ползване 120 дка земеделски земи в землището на с. Крепост, община Димитровград, област Хасково, представляващи имот № 059001 по картата на възстановената собственост на землището на с. Крепост. Жалбоподателят твърди, че описаният имот е отреден за Опитно поле - Крепост и е предоставен на Института за извършване на научна и опитна работа свързана с основната му дейност, а с атакуваната заповед имота се отнема за да се предостави за замяна с имот на частно лице за комасиране на лични имоти. В жалбата са развити конкретни съображения и се моли заповедта да бъде отменена с всички произтичащи от това последици. По тази жалба е било образувано адм. дело № 9030/2009 г. по описа на Върховния административен съд. С решение № 10916 от 27.09.2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение ОТХВЪРЛЯ жалбата на Института по почвознание "Никола Пушкаров" с искане за обявяване на нищожността на заповед № РД 46-1377 от 22.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните. Съдът е посочил, че оспорването може да се разгледа единствено на плоскостта на искането за обявяването на заповедта за нищожна с оглед на времето на издаването й и датата на подаване на жалбата и обсъждайки направените в жалбата доводи е приел, че жалбата е неоснователна. С решение № 8389 от 14.06.2011 г. по адм. дело № 2010/2011 г., в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Институт по почвознание "Никола Пушкаров", петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия ОТМЕНЯ решение № 10916 от 27.09.2010 г. по адм. дело № 9030 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение в частта относно оспорването на заповед № РД-46-1377 от 22.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните поради незаконосъобразността й от проф. Методи Теохаров, в качеството му на директор на Института по почвознание "Никола Пушкаров"; ВРЪЩА делото на друг съдебен състав на ВАС, I колегия, за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия и ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10916 от 27.09.2010 г. по адм. дело № 9030 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-46-1377 от 22.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните на проф. Методи Теохаров, в качеството му на директор на Института по почвознание "Никола Пушкаров" относно оспорването й като нищожна. Петчленният състав е посочил, че тричленният състав правилно е изложил съображения, че оспорената заповед по правната си същност е индивидуален административен акт, издадена е от компетентен орган, в писмена форма и не са налице основания искането за обявяването й за нищожна да бъде уважено. Съдът не се е произнесъл по наведените доводи за незаконосъобразност на същата заповед, като е приел, че предметът на спора, с който е сезиран е само преценката за нищожността на акта, но не и за неговата унищожаемост и това се обосновава от факта, че жалбата пред него е просрочена. Петчленният състав на ВАС е счел този извод на съда за неправилен, тъй като по делото няма данни кога е връчена заповедта на института по почвознание, а министърът на земеделието и храните чрез процесуалния си представител не прави възражение за просрочието й. Затова обжалваното решение е отменено в частта, в която съдът не се е произнесъл по наведените доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, и делото е върнато на друг съдебен състав за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия. А в останалата си част решението е оставено в сила. При новото разглеждане на делото, което вече е с № 7853/2011 г., жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен адв. Христова отново поддържа жалбата си и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представена е писмена защита. Претендира присъждане на разноските. Ответникът - Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител ю. к. Влаевска оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Селскостопанска академия, гр. София, чрез надлежно упълномощен представител ю. к. Колева поддържа жалбата на института и моли заповедта на министъра да бъде отменена. Останалите заинтересовани страни: Динко Бончев Янев от гр. Димитровград, Анастас Тенчев Христозов от гр. Хасково и "Елка" ООД, гр. Хасково, не вземат отношение по жалбата. В новия Административнопроцесуален кодекс, в сила от 1 март 2007 г., за разлика от Закона за административното производство (чл. 41, ал. 1) законодателят не е предвидил участието на прокурор по административните дела, които се разглеждат пред първата съдебна инстанция, както изрично е регламентирано участието му в касационното производство съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от АПК. Ролята на прокурора в административния процес е уредена в чл. 16 от АПК. Прокурорът може да встъпи в образувано вече производство на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК ако прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. В случая производството е първоинстанционно и представител на Върховната административна прокуратура не е заявил участие по делото, поради което и не е дал заключение по възникналия спор. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира, че жалбата на Институт по почвознание "Никола Пушкаров" е подадена на 25.05.2009 г. чрез Министерство на земеделието и храните (МЗХ) до Върховния административен съд (ВАС). По адм. дело № 9030/2009 г., както и по настоящото адм. дело № 7853/2011 г. няма данни кога е била съобщена на жалбоподателя заповед № РД 46 - 1377 от 22.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните. Такива данни не могат да се извлекат и от адм. дело № 2999/2009 г. по описа на ВАС, по което е постановено определение № 105 от 5.01.2010 г. на тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение, оставено в сила с определение № 1445 от 31.01.2011 г. по адм. дело № 10553/2010 г. на петчленен състав на ВАС - I колегия. В заповедта не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК за удължаване срока за обжалване при нередовно съобщаване на два месеца. В случая няма редовно съобщение, от което да започне да тече срок, който следва да бъде удължен с два месеца, за да се направи преценка дали подадената жалба следва да се приеме за депозирана в двумесечен срок. Освен това, указанията на петчленния състав на ВАС са задължителни за по-долната инстанция и настоящият тричленен състав на ВАС трябва да разгледа жалбата на Институт по почвознание "Никола Пушкаров" след като изрично делото е върнато за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия, а именно за произнасяне по наведените доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което не стои на обсъждане въпроса дали жалбата е в срок. Жалбоподателят има и правен интерес от оспорването, като адресат на обжалвания акт, който засяга пряко и непосредствено неговите права и законни интереси. Затова жалбата на Институт по почвознание "Никола Пушкаров", преобразуван в хода на производството на Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров", е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна. Не е спорно обстоятелството, че със заповед № УЗ-00-136 от 28.10.1992 г. на Министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 47 от Правилника за прилагане на закона, е заповядано на НИИПА "Н. Пушкаров" за Опитно поле - Крепост, община Димитровград, Хасковска област, да се предоставят за ползване 120 дка земеделски земи в землището на с. Крепост. Тази заповед е била отменена със заповед № РД 46 - 1377 от 22.10.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, като е посочено правно основание чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл. 47, ал. 7 от Правилника за прилагане наЗакона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Съгласно чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, "Министърът на земеделието и храните може да изменя и да отменя заповеди, издадени по реда на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, и да прави предложения за промяна или отмяна на решения на Министерския съвет за предоставени земи по реда на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗпри отпадане на нуждите или установени нарушения при ползването на земеделски земи от държавния поземлен фонд". В конкретния случай не се установява от цитираните в заповедта Становище на Председателя на Селскостопанска академия вх. № 91-1177/3.10.2008 г. и писмо на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково с приложени документи и материали - изх. № 1420/14.10.2008 г., да е отпаднала нуждата от ползването, нито да има нарушения при ползването на земеделската земя. Сключеният договор за съвместна дейност от 1.09.2005 г. между Институт по почвознание "Н. Пушкаров", гр. София от една страна и от друга Динко Бончев Янев от гр. Димитровград и Анастас Тенчев Христозов от гр. Хасково като съдружници, е за обединение на усилията за извършване на съвместна научно - изследователска, опитно - производствена дейност и изграждане на пилотни експериментални площи в областта на земеделието, за по ефективното използване на наличната база, сградния фонд, машини и съоръжения, както и за извършване на съвместни научни разработки в аграрния сектор по съгласувани между тях проекти. Както се вижда, Института по почвознание "Н. Пушкаров" не е предоставил изцяло предоставената му за ползване земеделска земя на други трети лица, а също участва в ползването й със своя дял и принос. Отделен е въпроса дали и доколко тези 120 декара за необходими за дейността на института. Този въпрос не е изследван от административния орган, за да се приеме, че е налице първата хипотеза на ал. 7 на чл. 47 ППЗСПЗЗ за отмяна на заповедта поради отпадане на нуждата за ползване на земеделска земя от ДПФ (държавния поземлен фонд), представляваща имот № 059001 по картата на землището на село Крепост, съгласно решение № 10-18 от 23.03.1998 г. на Поземлена комисия гр. Димитровград. В обжалваната заповед, както и в съпътстващите я документи, подготвящи нейното издаване, вкл. и Доклада от Директора на Дирекция "Поземлени отношения" при МЗХ липсват мотиви за отпадане на необходимостта от ползването на земята. От събраните по делата доказателства се установява, че всъщност издаването на обжалваната заповед е инициирано от постъпило ИСКАНЕ от "Елка" ООД, гр. Хасково с вх. № 70 - 1890 от 3.09.2008 г. за замяна на собствени земи в землището на с. Елена и с. Узунджово, със земи от ДПФ - частна държавна собственост, находящи се в землището на с. Крепост, с цел комасация. Процедурата по замяната, както и разделянето на имот № 059001 на други два отделни имота - № 059003 и № 059004, е извън предмета на настоящия спор, поради което приложените в тази връзка доказателства са неотносими и не следва да се обсъждат. С оглед изложеното, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и ще трябва да бъде отменена, а преписката да се върне на Министъра на земеделието и храните за нова преценка съобразно изложените в настоящото решение съображения относно ползването на предоставената със заповед № УЗ-00-136 от 28.10.1992 г. на Министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, земеделска земя в размер на 120 декара. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,