Определение № 267 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4386/2015 г.

Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение от 16.11.205 г. по гр.д.№ 3097/ 2004 г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ-б отделение, с което спрямо молителят е уважен иск по чл.108 ЗС. Основанието за отмяна е по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, като се твърди, че по надлежния съдебен ред- с решение по чл.97, ал.4 ГПК / отм./, е установена неистинност на завещанието, от което ищецът черпи легитимацията си на собственик. В производството по чл.307, ал.1 ГПК съдът констатира, че молбата е подадена от заинтересована страна, насочена е срещу влязъл в сила съдебен акт, съдържанието й отговаря на изискванията на чл.306 ГПК, спазен е и тримесечният срок за подаването й, тъй като той започва да тече от влизане в сила на решението по чл.97, ал.4 ГПК – 7.06.2013 г./ отм/, а молбата е подадена на 4.09.2013 г. С оглед на тези данни молбата е процесуално допустима и следва да се приеме за разглеждане, поради което съдът