Определение № 50 от 03.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 325/2018 г.

Производството е по реда на чл.351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба от Н. Д. Щ. – подсъдим по внохд № 422/2017г. по описа на ОС- Ловеч срещу разпореждане на съдия при въззивния окръжен съд от 24.01.2018г. за връщане на касационна жалба от 23.01.2018г., депозирана срещу решение № 5/10.01.2018г. на ОС - Ловеч по внохд № 422/2017г. по описа на същия съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, намери следното: С касационната жалба е атакувано въззивно решение на окръжния съд, с което е изцяло потвърдена постановената от районен съд- Ловеч по нохд № 1411/2016г. първоинстанционна присъда. С нея подсъдимият Щ. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, като при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1/една/ година при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 1000/хиляда/ лева, платими в полза на държавата. С разпореждане от 24.01.2018г. съдията-докладчик е върнал жалбата по съображения, че въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред. Разпореждането на съдията-докладчик за връщане на жалбата следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е била недопустима. Въззивното решение на Окръжен съд- Ловеч не попада в кръга на съдебните актове по чл.346 от НПК, които подлежат на касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 351, ал. 6 от НПК