Определение № 7349 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1222/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областния управител на Област - София против Решение № 396 от 06.01.2026 г., постановено по адм. д. № 9473/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, само в частта за присъдените на ответната страна разноски. Касаторът излага твърдения за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на ответната страна, в чиято полза е бил решен правният спор. В съдебно заседание, касационният жалбоподател – Областния управител на Област София, не се явява и не се представлява. Ответната страна – П. И. К., чрез упълномощения си процесуален представител, адв. Йотов, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, поддържа мотивирано становище за недопустимост на касационната жалба, а при условията на евентуалност – и за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, като представя списък на разноските. Върховна касационна прокуратура не взима участие по делото. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но доколкото се оспорва само размера на присъденото адвокатско възнаграждение, същата има характер на искане по чл. 176а, ал. 1 АПК за изменение на решението в частта за разноските, поради което е недопустима за разглеждане пред настоящата инстанция. С обжалваното решение е отменен по жалба на П. И. К. мълчалив отказ на Областния управител на Област София за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост на имот или за отписване на имота от актовите книги по заявление вх. №ОА23-5988/11.08.2025 г. и преписката е върната на административния орган за произнасяне в съответствие с мотивите на решението. С решението са присъдени на процесуалния представител на лицето разноски в размер на 1000 (хиляда) лева/ 511,29 (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента) евро, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Срещу това решение е постъпила касационна жалба, съобразно съдържанието на която, настоящата инстанция намира, че има характера на искане по чл. 176а, ал. 1 АПК. Съгласно константната практика на Върховния административен съд (ВАС), такова обжалване е процесуално недопустимо. В практиката на ВАС, преди изменението на АПК от 2025г., се приемаше, че съгласно чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно по силата на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, страната, която е недоволна от решението в частта за разноските, следва първо да поиска неговото изменение или допълване от съда, който го е постановил /вж. Определение № 9983 от 2024 г. на ВАС; Определение № 188 от 2025 г. на ВАС; Определение № 11033 от 2024 г. на ВАС/. Така жалба, подадена директно пред ВАС само срещу частта за разноските, по своя характер представлява молба по чл. 248 от ГПК /Определение № 9983 от 2024 г. на ВАС; Определение № 10309 от 2024 г. на ВАС; Определение № 711 от 2026 г. на ВАС/. Процесуална предпоставка за обжалване на акта за разноските пред по-горна инстанция е изчерпването на този специален ред. Поради неизпълнение на тази процесуална предпоставка, ВАС оставя подобни жалби без разглеждане, прекратява производството и изпраща делото на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК. Едва определението, постановено от първоинстанционния съд по молбата за изменение, подлежи на последващ касационен контрол. В настоящия случай следва да се съобрази изменението на АПК, предвид обстоятелството, че първоинстанционното производство е образувано след 05.08.2025 г., което го поставя в обхвата на новата процесуална уредба за изменение на съдебните решения в частта за разноските, въведена с чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс. С въвеждането на чл. 176а от АПК (нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г.) се създава специален ред за изменение на решението в частта за разноските, който измества субсидиарното приложение на чл. 248 от ГПК в административния процес /Определение № 9 от 23.02.2026 г. по адм.д. 53/2025 на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС/. Тъй като първоинстанционното дело е образувано след влизането в сила на тази разпоредба, тя е пряко приложима. Ключовият въпрос за спора е разликата в компетентността на двете инстанции в зависимост от съдържанието и обхвата на касационната жалба. В настоящия случай е ясно изразена волята на Областния управител на Област София за обжалване само на решението в частта за разноските. Когато касационната жалба е подадена, както в случая, единствено срещу определените разноски, специалната компетентност на Върховния административен съд по чл. 176а, ал. 4 АПК е неприложима. Тази разпоредба изисква наличието на висящо касационно производство по съществото на спора. В настоящия случай подадената жалба трябва да се разглежда като искане за изменение на решението по реда на чл. 176а, ал. 1 от АПК и компетентен да се произнесе е съдът, постановил акта – Административен съд София-град. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение