Определение № 4579 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. П. С. с [ЕГН], понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 583 от 11.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1085 по описа на Административния съд – Пазарджик за 2025 г. С обжалваното определение, на основание чл. 213а, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 215, т. 4 АПК и чл. 236 АПК, е оставена без разглеждане частната жалба на С. против Определение № 4257 от 24.09.2025 г., постановено по същото административно дело. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) с адрес в София, бул. „Ген. Николай Столетов“ № 21, оспорва основателността на частната жалба по съображения в писмен отговор от 24.03.2026 г. Иска отхвърлянето й. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява частната жалба като процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт. След като обсъди становищата на страните и провери обжалваното определение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, преценява, че частната жалба е неоснователна. По делото се установява следното от фактическа и правна страна: С. подал до Административния съд – Пазарджик искова молба с правно основание по чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за осъждането на ГДИН да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000, 00 лв., причинени му в резултат на действия на служители на Затвора в [населено място], предприети на 09.01.2025 г. и изразяващи се в това, че му е извършен обиск без ръкавици и личният му багаж е разхвърлян по земята. В исковата молба е заявено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса. Образувано е адм. дело № 103/2025 г. по описа на Административния съд – Пазарджик. С Определение № 712 от 18.02.2025 г. по това дело, съдът е отказал да признае за установено, че С. не разполага с парични средства да заплати дължимата държавна такса по исковата молба и е отказал освобождаването на лицето от заплащането на държавни такси и разноски по адм. дело № 103/2025 г. на Административния съд – Пазарджик. Недоволен от така постановения резултат, С. обжалвал, на основание чл. 285, ал. 1, изр. последно ЗИНЗС, Определение № 712 от 18.02.2025 г. пред тричленен състав на същия съд. С окончателно Определение № 4257/24.09.2025 г. по адм. дело № 1085/2025 г. (поправено поради допусната очевидна фактическа грешка с Определение № 5146 от 13.11.2025 г. по същото дело), тричленен състав на Административния съд – Пазарджик е оставил в сила Определение № 712/18.02.2025 г. по адм. дело № 103/2025 г. на същия съд. С частна жалба, вх. № 24798 от 25.11.2025 г. по описа на Върховния административен съд, С. обжалвал Определение № 4257/24.09.2025 г. по адм. дело № 1085/2025 г. на Административния съд – Пазарджик. Постановен е обжалваният резултат, с който съдът е преценил недопустимост на частната жалба на С., мотивирайки се, че обжалваното Определение № 4257 от 24.09.2025 г. е постановено в рамките на касационен контрол на първоинстанционно определение и е окончателно, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно и не страда от наведените от частния жалбоподател пороци. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е изводът на решаващия състав на Административния съд – Пазарджик, че частната жалба на С. против Определение № 4257/24.09.2025 г. по адм. дело № 1085/2025 г. на Административния съд – Пазарджик е насочена против съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол. Определение № 4257 от 24.09.2025 г. представлява акт по смисъла на чл. 213а, ал. 7, изр. последно АПК, постановен в производство по реда на чл. 285, ал. 1, изр. последно ЗИНЗС. Производството във връзка с искането на С. за освобождаване от внасянето на държавна такса за исковото производство е приключило с постановяване на определенията на едночленен състав на Административния съд – Пазарджик – Определение № 712/18.02.2025 г. по адм. дело № 103/2025 г. и на тричленен състав на същия съд – Определение № 4257/24.09.2025 г. по адм. дело № 1085/2025 г. По въпроса отговаря ли лицето на критериите за освобождаване от държавна такса за производството по адм. дело № 103/2025 г. на Административния съд – Пазарджик са се произнесли две съдебни инстанции и доколкото съдебното производство по административни дела е двуинстанционно и не е предвидена следваща съдебна инстанция за контрол на съдебните актове, липсва процесуален ред за разглеждане на жалба против Определение № 4257/24.09.2025 г. по адм. дело № 1085/2025 г. При изчерпана законово регламентирана възможност за съдебен инстанционен контрол на това определение, правилно частната жалба на С. е преценена като процесуално недопустима от Административния съд – Пазарджик и е оставена без разглеждане. Определението като правилно, следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия