Определение № 2231 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2479/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 3956/21.04.2023 г. на Л. А. Б., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. М., срещу въззивно решение № 73/07.03.2023 г. по в.гр.д. № 340/2021 г. на Окръжен съд - Русе. Жалбоподателят Л. Б. е починал на 28.07.2023 г. - след подаване на касационната жалба. На основание чл. 227 ГПК негови правоприемници в процеса са Г. Л. Б., П. Г. Д. и Д. Г. Д., съгласно представеното по делото удостоверение за наследници, издадено от община Русе на 03.11.2023 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да обсъди в съвкупност всички приети по делото доказателства; 2. Неспособността на едно лице да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си към момента на съставяне на завещание, приравнява ли се на невъзможност същото лице да действа разумно по смисъла на чл. 13 ЗН; Ответникът по касация Н. В. Д., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Е. Н., твърди в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 260285/20.03.2021 г. по гр. д. № 4934/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е допусната съдебна делба между Й. Б. и Л. Б. при равни квоти от 1/2 ид.ч. на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. И., обл. Русе, а именно: дворно място с площ 1280 кв.м., представляващо парцел * – * в кв. 38 по регулационния план на селото, заедно с построените полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, стопански постройки и други подобрения. Въззивният съд е установил, че в хода на производството, след подаване на отговора на въззивната жалба по чл. 263 ГПК, на 01.06.2021 г. Й. Б. е починал. От представеното по делото удостоверение за наследници от 07.06.2021 г. се установява, че Й. Б. е оставил за свой законен наследник ответника – Л. Б., негов брат. Представено е и саморъчно завещание от 27.02.2018 г., с което Й. Б. е завещал на Н. В. Д. цялото си движимо и недвижимо имущество, с което я направил свой универсален наследник. Действителността и автентичността на завещанието са оспорени от Л. Б.. Въззивният съд е обсъдил заключенията на назначените от него грлафологични и медицински експертизи. От заключението на двете графологични експертизи е приел за категорично установено, че и текстът, и подписът за завещател в представеното саморъчно завещание, са изпълнени от Й. Б..За установяване на психическото състояние на завещателя по делото са събрани и гласни доказателства, които са анализирани от въззивния съд. Посочено е, че свидетелите В. Р. и Г. Б. на 09.03.2018 г. на кафе до Корабния техникум в града срещнали Й., но той гледал безизразно, не реагирал. Страдал от диабет и имал „рязани пръсти на краката“. Свидетелите случайно разбрали, че Й. е починал. Свидетелят Д. Д. /братовчед/ заявил, че година-две преди 2018 г., Й. пострадал тежко от диабет, даже ослепял и съпругата му И. го водела навсякъде. Бил диагностициран с „рецидивиращи инсулти“. След смъртта на съпругата си Й. Б. споделил със свидетеля, че някой откраднал нотариалния акт за апартамента в блока на „Трансстрой“. Свидетелката Т. Д. е разказала, че Н. Д. живеела при Й. и И. в къщата им в[жк], а през 2016 г. заживели в [населено място], в жилищен блок по [улица]. Тримата били като семейство. През 2018 г. Й. получил инсулт и през м. февруари съпругата му го гледала в болницата. Там И. се разболяла от двустранна пневмония, влошила се и на 5-ти февруари починала. За погребението се погрижила Н.. Й. споделил на Д., че иска да направи завещание в полза на Н. Д., като свидетелката го посъветвала да се обърне към адвокат Г. П.. Свидетелката е заявила, че Й. бил комуникативен, мисълта му вървяла напълно нормално и не е проявявал никакви странности или отклонения. Споделил дори, че има желание да му заплатят неговата част от наследствената къща в [населено място], защото „за памперси и за лекарства отивали много пари“. Въззивният съд е кредитирал показанията и на П. Б., според когото Н. се грижела за И. и Й. – за покупки, за лекарства, осигурявала транспорт, организирала погребението на И.. В началото на 2021 г. Н. Д. започнала да търси свидетеля Б., за да ѝ помага при обслужването на Й. – за къпане, за вдигане, преобличане. От показанията на Ц. К. е установено, че И. и Н. били близки, Й. пътувал,като шофьор на международни превози, а И. и Н. наемали майстори, боядисвали, организирали дейността по ремонт на апартамента в [населено място]. След смъртта на И. Й. станал много тъжен, потиснат, но не може да се каже, че бил неадекватен. Имал проблеми със сърдечния ритъм, с кръвното налягане. Н. го хранела с лъжица, сменяла памперси с помощта на съседи, осигурявала личната му хигиена. От заключенията на психиатричната и комплексната посмъртна психиатрично-неврологична експертиза е прието за установено, че към 27.02.2018г. /съставяне на завещанието/, Й. Б. страдал от захарен диабет тип 2, с инсулиново лечение. Налице са данни са диабетни усложнения – диабетна ретинопатия и диабетна полиневропатия, както и затлъстяване и недобре контролирана артериална хипертония. На 04.07.2014 г. Б. получил първия документиран мозъчен инсулт, през 2016 г. е приет в МБАЛ-Русе по повод рецидив – идхемичен мозъчен инсулт с леко засягане на левите крайници. От епикриза от неврологично отделение от м. май 2018 г. е установена корова и мозъчна атрофия, констатирано е недобро кръвоснабдяване на мозъка. Вещите лица са посочили, че дефинирането и степента на когнитивния спад, както и на екзекутивните способности, не може да бъде извършено поради липса на невро-психологично тестване на пациента. Не е възможно да се дадат точни и прецизни заключения за състоянието на завещателя, а само да се предположат хипотези за неговите психични способности към момента на съставяне на завещанието. Няма данни, които да обуславят извод за липса на адекватност и липса на волеви момент при вземането на решения. Вещите лица са пояснили, че в дадени моменти хората със съдова деменция, каквато е диагнозата на Й. Б., изглеждат по-адекватни, а в други отсъства адекватният им контакт с околния свят. При тези данни съдът е приел, че възраженията на Л. Б. за недействителност на саморъчното завещание са недоказани. Въз основа на показанията на свидетелката Д. и П. съдът е посочил още, че след като Б. е проявил инициатива да се консултира професионално с адвокат във връзка с решението си за съставяне на завещание в полза на Н. Д., то същият е съзнавал и целял последиците от това свое действие. Релевираните възражения за унищожаемост на завещанието, поради неспособност на Й. Б. да завещава, са недоказани. За неоснователно е прието и възражението на Л. Б., че процесният имот е придобит от него по давност. В тази връзка въззивният съд е обсъдил представения от ищеца констативен нотариален акт от 2001г. за собственост на недвижим имот, придобит по давнностно владение и наследство, с който Й. А. Б. и Л. А. Б. са признати за собственици на процесния имот. Прието е, че макар да е установено, че Л. Б. е полагал грижи за имота и извършвал в него подобрения, не е доказано да е демонстрирал по недвусмислен начин, че отрича правата в съсобствеността на брат си Й. Б. и да е променил държането на частите на последния във владение за себе си. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Първият въпрос е решен от въззивната инстанция в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, според която въззивният съд трябва с оглед рамките на въззивната жалба да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд е направил всичко това – обсъдил е събраните писмени доказателства, свидетелски показания и изготвените по делото експертизи, въз основа на които е изложил подробни фактически и правни изводи. Той е обсъдил оплакванията във въззивната жалба и е изложил мотиви по спорните въпроси във въззивното производство. Съобразена е задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №1/2012, ОСГК, ВКС, съгласно която при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Ето защо е необходимо претендиращият придобиване на имота по давност съсобственик да докаже превръщането със свои едностранни действия на държането във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се отрича владението на останалите съсобственици.В случая въззивният съд, въз основа на събраните свидетелски показания,е приел, че действия, изключващи правото на собственост на Й., не са демонстрирани от Л., поради което не е налице промяна в упражняваната фактическа власт върху идеалните части на своя брат от държане във владение, макар Л. да е извършвал подобрения и да е полагал грижи за процесния имот. Без значение са предприетите през 2020г. действия за снабдяване с КНА за собственост. Вторият повдигнат от касатора въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на възражението на унищожаемост на съставеното саморъчно завещание и не обуславя изхода на делото по спора за делба на процесния имот. Това е така, защото изводите в обжалваното решение са в смисъл, че не е установено завещателят към момента на съставяне на завещанието да е бил неспособен да разбира свойството и значението на постъпките си. Решаващите изводи са изградени въз основа на фактическа обстановка, според която не е установено по категоричен начин здравословното състояние на Й. Б. да е повлияло на извършения от него завещателен акт, предвид обстоятелството, че липсва невро-психиатрично тестване на завещателя. Нещо повече, съдът е приел за установено, че доколкото са налице данни Й. да е търсил професионален съвет от адвокат, то е налице съзнателен стремеж за съставяне на действително завещателно разпореждане. Ето защо и този въпрос не може да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото, конституираните наследници по реда на чл. 227 ГПК Г. Л. Б., П. Г. Д. и Д. Г. Д. следва да заплатят в полза на Н. В. Д. сумата 1000 лева - съдебни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.