Определение № 40 от 02.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 900/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба на П. П. Т., чрез пълномощника му адвокат И. Т., против решение № 74 от 30.06.2011 г., постановено по гр.д. № 65 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е потвърдено решение № 174 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 190/2004 г. на Районен съд-Търговище, поправено с решение № 50 от 8.04.2010 г. по гр.д. № 66/2010 г. на Окръжен съд-Търговище за извършване на съдебна делба по реда на чл.292 ГПК /отм./, като касационното обжалване е допуснато с определение № 1056 от 21.11.2011 г. К. е поискал да бъде освободен от внасяне на дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса в размер на 487.38 лв., като се позовава и на чл.5, б.”о” от Закона за държавните такси. По силата на посочената разпоредба са освободени от внасяне на държавна такса инвалидите, но само в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия, поради което искането следва да бъде разгледано по реда на чл.83, ал.2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството по делото не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценка за основателност на подадената молба за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. От декларацията по чл.83, ал.2 ГПК е видно, че П. Т. е с месечен доход от пенсия в размер на 700 лв. и освен правата си в процесното делбено имущество притежава и апартамент в [населено място]. И. е с онкологично заболявани и 95 % загуба на трудоспособност и страда от хронични заболявания. Същевременно в хода на делбеното производство П. Т. е предложил на съделителката С. Т. спогодба, като двата процесни имота останат в негова лична собственост, а той й заплати парично уравнение на дела, което искане поддържа, както във въззивното производство, така и при подаване на касационната жалба. След като страната разполага с недвижимо имущество извън процесното и е заявила готовност да уравни парично дела на съделителя от делбените имоти, то следва, че същата разполага с парични средства да заплати и държавната такса от 487.38 лв. Предложил е споразумение, като и двата имота останат за него срещу парично уравнение дела на ищцата, което поддържа и понастоящем По изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение