Определение № 1114 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 131/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. К. К. срещу определение №7681/04.09.2024г. постановено по адм. дело № 849/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 5826/27.06.2024г. постановено по същото дело, в частта за разноските. С частната жалба се оспорват изводите на съда обосноваващи отказа в полза на частният жалбоподател да се присъдят пътни разноски във връзка с ползването на адвокатска услуга и разноски за превод на документи представени като доказателства в хода на съдебното производство. По подробни съображения се претендира отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта на разноските. Ответникът по частната жалба – Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, не изразява становище. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № 5826/27.06.2024г. постановено по адм. дело № 849/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив е обявена нищожността на Ревизионен акт № Р-16001620001310-091-001/01.12.2022г. и Ревизионен акт № П-16001622231313-003-001/21.12.2022г. за поправка на ревизионен акт, потвърдени с Решение № 66 от 01.03.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, с който по отношение на Д. К. К. допълнително са установени задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. С оглед изхода на делото в полза на К. са присъдени разноски общо в размер на 7 887,00 /седем хиляди осемстотин осемдесет и седем/ лева, от които 10.00 лв. - платена държавна такса, 1787.00 лв. – възнаграждения за вещи лица и 6090.00 лв. - платено адвокатско възнаграждение. За неоснователно е счетено искането за присъждане на разноски за такси, заплатени за превод и пътни разходи, общо в размер на 1020,00 лв. Според мотивите на съда, под понятието "разноски" в процеса по смисъла на чл. 143 от АПК следва да се разбират паричните средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия, като например депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице и други, докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители, като например изготвяне на копия от документи, банкови такси, телефонни разговори, транспортни разходи и др. подобни не представляват разноски по смисъла на чл. 143 от АПК, подлежащи на присъждане. По искане на жалбоподателя в първоинстанционното производство за изменение на решението в частта за разноските, е постановено обжалваното определение, с което същото е оставено без уважение. Първоинстанционният съд е приел, че с приложения договор за правна защита е договорен адвокатски хонорар, като в т. 3 на договора изрично е посочено, че направените от адвоката разноски се дължат от възложителя при представяне на документ удостоверяващ плащането им. В този смисъл е прието, че разноските за пътни разходи, както и за превод на документи няма пречка да се уредят от възложителя в полза на адвоката. Отделно от горното съдът е посочил, че в случая не е имало пречка жалбоподателя да представи исканите от ревизиращите доказателства в административното производство, което не е било сторено. И след като доказателствата са представени в съдебно заседание, то задължение на жалбоподателя е било да представи завереният им превод. По отношение на искането за присъждане на пътни разноски сторени от упълномощения адвокат, съдът е посочил, че същия не е длъжен да присъства в о.с.з., както и не е длъжен да пътува с личен автомобил, а в случая не са представени и доказателства за сторени разходи. Определението е правилно. Правилно съдът е отказал за измени постановеното от него решение по отношение сторените разноски за превод на документи. Нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК определя, че когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4 ДОПК. Следователно, приложимостта на разпоредбата е обусловена от наличието на новопредставени пред съда доказателства, които страната е могла да ангажира в рамките на административното производство и които са били от съществено значение за изхода на спора. В разглеждания случай писмените доказателства, приложени по делото с превод на български език не са бил достояние на приходните органи, а същите са депозирани за първи път пред административния съд. Писмените доказателства, приложени по делото на 21.02.2022 г. и придружени с превод на български език са новопредставени по смисъла на чл. 161, ал. 3 ДОПК, доколкото ревизираното лице не се позовава на пречка те да бъдат ангажирани в хода на ревизионното производство, с възражението против съставения ревизионен акт или с жалбите по административен и съдебен ред. Обратен извод не следва от това, че първоначалната заповед за възлагане на ревизията не е била връчена на ревизираното лице. Второто искане на жалбоподателя е било да се присъдят транспортни разходи в размер на 160 лева. Разходите за пътуване на страната или упълномощения адвокат не съставляват съдебно-деловодни разноски по делото и не могат да се претендират на основание чл. 78 ГПК. Отговорността за разноски е обективна и цели възстановяване на разноските, които са свързани с извършването на процесуални действия по делото или оказаната правна помощ, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. Под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определените конкретно в закона процесуални действия. Всички останали фактически действия на страните по събиране на доказателства, командировки и пътни разноски не представляват разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, които да подлежат на възстановяване. Предвид изложеното, следва да се приеме, че съдът законосъобразно е оставил без уважение искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Определението е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение