Определение № 62 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2021 г.

Образувано е по подадената от Ц. И. Г. и Л. А. Г. молба за спиране на изпълнението на влязло в сила решение от 08.03.2018 г. по гр.д. № 543 /2017 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 06.06.2016 г. по гр.д. № 70019 /2015 г. на Монтанския районен съд в частта, с която са уважени искове на М. В. В. – И. и Д. В. И. срещу Ц. И. Г. 1) с правно основание чл.108 ЗС за реална част с площ от 38.75 кв.м., индивидуализирана по скица към заключение на вещо лице на л.213 по гр.д. № 70019 /2015 г. на МРС, от поземлен имот с идентификатор ..... по КК на [населено място], целият с площ 691 кв.м. и 2) с правно основание чл.109 ЗС за премахване на ограда и част от сграда, които попадат в имот ..... или се намират на по-малко от 3 метра от имотната граница на този имот. С определение № 15 от 09.01.2019 г. по гр.д. № 2858 /2018 г. по описа на ВКС, II г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и то е влязло в сила. Молбата за спиране се съдържа в молба за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303,ал.1,т.2 ГПК, по която е образувано гр.д. № 1048 /2021 г. на ВКС, I г.о.. Спирането на изпълнението на въззивното решение е допустимо. С молба от 19.04.2021 г. Ц. И. Г. и Л. А. Г. са представили доказателства за представено обезпечение по чл.282,ал.2,т.2 ГПК в определения от съда размер 201.16 лева по иска по чл.108 ЗС и 900 лева по иска по чл.109 ЗС. Постъпването на двете парични суми по сметка на ВКС за обезпечения е удостоверено от счетоводството на ВКС на 13.04.2021 г.. Настоящият състав на ВКС намира, че предпоставките за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, са осъществени и на основание чл.309,ал.1 ГПК