Решение № 2982 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5750/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП), с адрес в София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 52, подадена чрез упълномощен процесуален представител гл. юрк. Г. Антонова, срещу Решение № 1132 от 10.01.2025 г., постановено по адм. д. № 8479 по описа на Административния съд София-град за 2023 година. С обжалваното решение НАП е осъдена да заплати на „Чайна сити“ ООД с ЕИК 201981362, обезщетения за имуществени вреди, както следва - в размер на сумата от 5 000, 00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на Ревизионен акт № Р-22221120001161-091-001 от 17.09.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, отменен с Решение № 1886/14.12.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на НАП, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба (01.09.2023 г.) до окончателното му изплащане; в размер на сумата от 3 800, 00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на Ревизионен акт № Р-22002221000104-091-001 от 11.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1737/12.11.2021 г. на директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, отменен с Решение № 5339/22.08.2022 г. по адм. д. № 453/2022 г. на Административния съд София-град, оставено в сила с Решение № 5273/18.05.23 г. постановено от Върховния административен съд по адм. д. №10169/22 г. ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане. Наред с това НАП е осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от 1 225, 00 лева. Касаторът възразява, че решението, предмет на касационен контрол, е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, както и че е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковите претенции, предявени от „Чайна сити“ ООД против НАП бъдат изцяло отхвърлени. Алтернативно иска намаляване на размера на присъдените с първоинстанционното решение обезщетения за имуществена обезвреда. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът – „Чайна сити“ ООД с ЕИК 201981362 и със седалище и адрес на управление в София, [жк] I част, [адрес] оспорва касационната жалба по съображения за неоснователността й, в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за сторените пред настоящия съд разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Преценява решението като валидно, допустимо и правилно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, и провери атакувания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Производството по адм. д. № 8479/2023 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по искова молба от „Чайна сити“ ООД, предявена против НАП, за осъждането на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 8 800, 00 лв., от които: 5 000, 00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по оспорване по административен ред на Ревизионен акт № Р-22221120001161-091-001 от 17.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, отменен с Решение № 1886/14.12.2020 г. на директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП и 3 800, 00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по оспорване по административен ред на Ревизионен акт № Р-22002221000104-091-001 от 11.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1737/12.11.2021 г. на директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, но отменен с влязло в сила Решение № 5339/22.08.2022 г. по адм. д. № 453/2022 г. по описа на Административния съд София-град, оставено в сила с Решение № 5273/18. 05. 23 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 10169/22 г., ведно със законната лихва върху сумите на обезщетенията, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им заплащане. Съдът е установил следната фактическа обстановка: с Ревизионен акт № Р-22221120001161-091-001 от 17.09.2020 г., издаден от Г. Новакова, на длъжност началник-сектор - възложил ревизията и П. Георгиев на длъжност гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията са установени задължения на „Чайна сити“ ООД по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 102 708, 58 лв., от които главница 93 903, 09 лв. и лихви в размер на 8 805, 49 лв. (л. 11-20 от първоинстанционното дело). На 28.09.2020 г. между ищцовото дружество, като клиент, и адвокат Л. Димитров е сключен Договор за правна помощ и съдействие с предмет „Правна помощ, защита и съдействие за обжалване по административен ред на ревизионен акт № Р-22221120001161-091-001/17.09.2020 г., издаден от ТД на НАП гр. София“, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 5 000, 00 лв., което е заплатено при подписване на договора – л. 31, пак там. На 08.10.2020 г. „Чайна сити“ ООД, чрез представляващия дружеството адв. Димитров, депозирал пред директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, жалба, вх. № 53-03-2778 (л. 33-39), против Ревизионен акт № Р-22221120001161-091-001/17.09.2020 година. С Решение № 1886 от 14.12.2020 г. на директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ при НАП (л. 40-46) Ревизионен акт № Р-22221120001161-091-001/17.09.2020 г. е отменен, като незаконосъобразен в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за данъчните периоди месец септември и месец декември 2019 г. и преписката е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, за издаване в определен срок на нова заповед за извършване на ревизия относно задълженията за месец септември 2019 г. от друг ревизиращ екип и за провеждане на ревизионно производство, съобразно мотивите, изложени в това решение. Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22002221000104-020-001/07.01.2021 г., изменена със Заповед № Р-22002221000104-020-002/12.04.2021 г., на екип от ревизори при ТД на НАП – София е възложена ревизия на ищцовото дружество за определяне на негови задължения по ЗДДС за данъчни периоди месец септември и месец декември 2019 г. На 19.07.2021 г. между „Чайна сити“ ООД, като клиент, и Адвокатско дружество „Антонова и Маринов“, е сключен Договор за правно съдействие във връзка с обжалване на „ревизионен акт, издаден по повторна Ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22002221000104-020-001/07.01.2021 г., изменена със Заповед № Р-22002221000104-020-002/12.04.2021 г.“, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3 800, 00 лв. с посочени алтернативни начини за заплащането му – в брой или по банков път (л. 57, пак там). На същата дата това възнаграждение е заплатено в брой, за което е съставена разписка (л. 58, пак там). При новата ревизия е издаден Ревизионен акт № Р-22002221000104-091-001/11.08.2021 г. (от л. 47 до л. 49 от първоинстанционното дело), с който са установени задължения на „Чайна сити“ ООД по ЗДДС в общ размер на сумата от 122 658, 11 лв., от които главница 103 483, 40 лв. и лихви от 19 174, 71 лв. На 07.09.2021 г. „Чайна сити“ ООД, чрез адв. С. Михайлова. от Софийска адвокатска колегия (упълномощена от управителя на Адвокатско дружество „Антонова и Маринов“), е подало пред директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, жалба, вх. № 53-03-2272 (л. 59-65, пак там), против Ревизионен акт № Р-22002221000104-091-001/11.08.2021 г. С Решение № 1737/12.11.2021 г. на директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ при НАП (л. 66-73), този ревизионен акт е потвърден в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за данъчен период месец септември 2019 година. След обжалване по съдебен ред от „Чайна сити“ ООД, Ревизионен акт № Р-22002221000104-091-001/11.08.2021 г. е отменен с Решение № 5339 от 22.08.2022 г., постановено по адм. д. № 453 по описа за 2022 г. на Административния съд София-град (л. 81-85, пак там), оставено в сила с Решение № 5273 от 18.05.2023 г. по адм. д. № 10169 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. (от л. 86 до л. 88, пак там). При така установената фактическа обстановка, административният съд е достигнал до следните правни изводи: Приел е допустимост и основателност на двете претенции за имуществена обезвреда. Преценил е, че по делото са установени всички материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на НАП, а именно два отменени по надлежния ред незаконосъобразни ревизионни акта, заради издаването на които дружеството е трябвало да ангажира адвокат, който да му окаже адвокатска помощ и съдействие за оспорването им по административен ред – задължителна предпоставка (съгласно чл. 156, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)) за обжалването им по съдебен ред. Счел е, че правото на защита и правна помощ е основно конституционно право, както на гражданите, така и на юридическите лица, поради което е формирал извод, че упражняването му не може да се тълкува само като акт на свободна воля за договаряне. Подчертал е, че обратното становище – за липса на възможност за възстановяване на разноските за защита – означава да се ограничи правото на такава. Като е съобразил съдържанието на Договор за правна помощ и съдействие от 28.09.2020 г. и от 19.07.2021 г. и приложените на л. 32 и на л. 58 от първоинстанционното дело разписки, е приел, че договорите са изпълнени от упълномощените адвокати, както и че са налице доказателства за плащането по тях. Отхвърлил е като неоснователно възражение на НАП за недостоверност на датите на договорите и разписките за заплащане на сумите. Съдът е съобразил нормите на чл. 180 и чл. 181 ГПК, както и представения от ищеца препис-извлечение от Акт за смърт на управителя на „Чайна сити“ ООД Ч. Дзиенмин (л. 126, пак там), в резултат на което е формира извод, че датите на договорите и разписките са достоверни, предвид че управителят на дружеството е починал на 26.11.2021 година. Съдът е преценил като установена и причинно-следствената връзка между отменените ревизионни актове и извършените разходи за адвокатска защита. Посочил е, че ако от страна на ответника не бяха издадени незаконосъобразните актове, ищцовото дружество не би претърпяло вреда под формата на претърпяна загуба – намаляване на имуществото му със сумите за платените адвокатски хонорари. Преценил е като неоснователно възражението на НАП, че договорите и разписките са създадени за целите на исковото производство, предвид че не са приложени в административните производства. Обосновавайки се с нормата на чл. 145, ал. 2 ДОПК, е приел, че липсва изискване за прилагане на договора за правна защита и съдействие в административното производство по оспорване на ревизионни актове. Посочил е, че представителната власт на пълномощника не произтича от този договор. Мотивирал се е, че не е налице законово изискване за довеждането на договора до знанието на трето лице – в случая НАП. Формирал е решаващия извод за основателност на исковете с цена с 5 000, 00 лв. и 3 800, 00 лв. Уважил е също акцесорните претенции за лихви. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. По тези съображения, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Касационната инстанция, състав на трето отделение, преценява обжалваното решение като неправилно в една част. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените против НАП искове за имуществена обезвреда, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, установил е вярно фактическа обстановка по казуса и е извел правилен краен извод за основателност на исковите претенции. В Глава осемнадесета на ДОПК – „Обжалване на ревизионния акт по административен ред“, чл. 152 – чл. 155, законодателят не е разрешил въпроса с разноските в това производство. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ на АПК. В същото време фазата на административно оспорване на ревизионния акт е задължителен стадий от защитата срещу засягащите субекта констатации в него, тъй като чл. 156, ал. 2 ДОПК установява забраната да се обжалва по съдебен ред ревизионен акт, който не е обжалван по административен ред. При това положение, с оглед липсата на процесуален ред за присъждане на разноските, направени във връзка с оспорването на ревизионни актове по административен ред, за страната, сторила такива при оспорването, съществува единствено възможността да ги претендира като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Макар и във връзка с разпоредба от друг кодекс ( не от ДОПК), регламентиращ задължителност на административното обжалване, а именно във връзка с искане за установяване на противоконституционност на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), Конституционният съд на РБългария в свое Решение № 6 от 5.06.2025 г. по к. д. № 28/2024 г. е казал, че разноските за адвокатско възнаграждение, направени във връзка с административно обжалване на незаконен акт на държавен орган, са в пряка и непосредствена връзка с обявения за незаконен акт и попадат в рамките на понятието за вреда по чл. 7 от Конституцията. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на двете ревизии, за да организира и осигури провеждане на защитата си пред горестоящия административен орган, „Чайна сити“ ООД е направило имуществен разход под формата на заплатени адвокатски възнаграждения, който разход е доказан с допустимите по АПК и ГПК доказателства. Не се споделя възражението на касатора за недоказаност на твърдението на ищеца, че действително е понесъл вредите в посочения размер. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г., прието от ВКС по т. д. № 6/2012 година, при плащане в брой на адвокатското възнаграждение ( какъвто е настоящият случай), доказателственото средство е писмена разписка, какъвто характер има вписването на адвокатското възнаграждение, платено в брой в договора за правна защита и съдействие. В конкретния случай, плащането на адвокатските възнаграждения се доказа с допустимите за това доказателствени средства. Разноските, направени от ответника по касация в хода на административното производство по оспорване на отменените, като незаконосъобразни, по съответния ред, Ревизионен акт № Р-22221120001161-091-001/17.09.2020 г. и Ревизионен акт № Р-22002221000104-091-001/11.08.2021 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – София, се явяват пряка и непосредствена последица от тяхното неправомерно издаване и представляват имуществени вреди за дружеството по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ, във вр. с чл. 1, ал. 1 от с.з. Тези разноски произтичат от договорно облигационно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ, като правната защита на дружеството е гарантирана от разпоредбата на чл. 56 от Конституцията на Република България, във вр. Както аргументирано се е обосновал решаващият състав на Административния съд София-град, ищецът не би понесъл посочените в исковата молба разходи, ако срещу него не бяха издадени незаконосъобразните ревизионни актове. В допълнение следва да се посочи, че договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност, за която адвокатът има право да получи възнаграждение. Видно от представените по делото доказателства адвокатската защита в административната фаза на производството по оспорване на процесните ревизионни актове е осъществена ефективно, поради което и доколкото е налице заплащане на договорените между страните суми за адвокатски хонорар, първоинстанционният съд е формирал обоснован извод за доказаност на двата иска. Неоснователно е възражението на касатора във връзка с липсата на доказателства за счетоводното отразяване на разходите за адвокатските възнаграждения. Наличието на счетоводно записване в счетоводството на „Чайна сити“ ООД на извършените в полза на адвокат Димитров и Адвокатско дружество „Антонова и Маринов“ разходи за адвокатски възнаграждения е неотносимо обстоятелство за настоящото исково производство по ЗОДОВ. Евентуално констатитарни пропуски при осчетоводяването и воденето на счетоводството на дружеството биха били основание за ангажиране отговорността му за нарушения на Закона за счетоводството. Липсата на доказателства за осчетоводяването на въпросните суми при ищеца, в конкретния случай не води до извод за недоказаност на плащането им от него, тъй като са налице писмени разписки, които са допустимото и относимо доказателство за това обстоятелство. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за произнасяне свръхпетитум. Не се установява предоставяне от страна на съда на защита в повече от търсената. Един от предявените от ищеца искове е с цена 5 000, 00 лева. Разминаването в диспозитива по т. 1 от обжалвания съдебен акт между цифровото изписване на присъдената сума и словесното й изписване следва да се квалифицира, според настоящия състав, като очевидна фактическа грешка. Поправката на очевидна фактическа грешка се осъществява по реда на чл. 175, ал. 1 АПК, съгласно който, съдът, по свой почин или по искане на страна, може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Очевидната фактическа грешка може да бъде поправена безсрочно, поради което и искането на страна по делото в този смисъл може да бъде направено безсрочно, респ. ще бъде прието за допустимо. От мотивите на съда следва, че волята му е да разгледа и уважи предявения иск с цена 5000 лева. Касационният състав споделя защитната теза на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатеното от „Чайна сити“ ООД адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването по административен ред на първия РА. Административният съд, отхвърляйки това възражение на ответника не е съобразил релевантно за спора обстоятелство. При обжалванията по административен ред на ревизионните актове и двата са обжалвани изцяло, респективно размерите на адвокатските възнаграждения са договорени за този обем работа. Видно е от решенията на решаващия орган, че в една част жалбите са оставени без разглеждане, поради липсата на интерес за оспорващия. Освен това, в решението по първия ревизионен акт, решаващият орган не е отменил РА за установените с него задължени за ДДС и лихва върху него за м.10.2019 година. При това разминаване в договорения обем работа в договора за правна защита и съдействие, сключен по повод оспорването по административен ред на първия РА и постигнатия резултат от оспорването му, разумният размер на адвокатското възнаграждение и в това число и според обжалвания интерес е 3453 лева. Този размер е определен чрез прилагане по аналогия на чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията й към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Изплатеното над този размер до 5000 лева няма за причинно-следствена връзка незаконосъобразния РА и не е необходима последица от него, поради което следва да остане в тежест на неположилия дължимата грижа жалбоподател, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. Договореното адвокатско възнаграждение в размер на 3800 лева по другия договор за правна защита и съдействие е в разумен и обичаен размер на дължимото възнаграждение за договорената адвокатска услуга, съобразен вкл. и с обжалваемия интерес. С оглед изхода на спора, следва да се редуцира и размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение пропорционално на уважената част от исковете са в размер на 989 лева. Решението на първоинстанционния съд в частта за разноските следва да се отмени за разликата над 1014 лева до присъдения с решението размер от 1225 лева. На ответника в първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, искането за което е направено своевременно, в размер евровата равностойност на 100 лева. За касационното производство на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 100 лева, а на ответника в касационното производство се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение пропорционално на отхвърлената част на касационната жалба. Изчислени по посочения начин, разноските дължими на ответника в касационното производство са в размер на евровата равностойност на сумата от 495 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия