Определение № 370 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5832/2014 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 във връзка с чл.303,ал.1 ГПК. Образувано е по молба от [фирма], с предишно наименование [фирма], с вх. № 6753 от 22.07.2014 г. за отмяна на влязло в сила определение № 841 от 16.06.2014 г. по ч. гр.д. № 474 /2014 г. на Плевенския окръжен съд, г.о., с което е отменено определение № 1619 от 22.04.2014 г. по гр.д. № 4964 /2013 г. по описа на Плевенски районен съд, с което е обезсилена на основание чл.415,ал.2 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, като незаконосъобразно. В. съд е приел за основателен довода на жалбоподателя – заявителя [фирма], че неправилно Плевенският районен съд е приел, че длъжникът е подал възражение в срок и наличието на процедура за предявяването на иск по чл.422 ГПК. В. съд е приел, че не следва да разглежда възражението на длъжника, че не е получил уведомление за издадената заповед, т.к. той може да защити правата си по реда на чл.423 ГПК Молителят твърди, че определението, чиято отмяна иска е неправилно и излага следните основания за отмяна: то е постановено по частна жалба, която не е подадена в срок след като са извършени груби поправки на съобщението до частния жалбоподател за първоинстанционното определение; изводът на въззивния съд, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника в производството по издаване на заповед за изпълнение (молител в настоящото производство) и че той е пропуснал срока за възражение, е незаконосъобразен; че молителят не е получил препис от частната жалба срещу първоинстанционното определение за обезсилване и по този начин не е имал възможност да подаде възражение срещу нея. Насрещната страна [фирма] оспорва молбата за отмяна с довод, че молителят е разполагал със защитата по чл.423 ГПК, която не е използвана и че молбата е неоснователна. При преценка на това дали молбата за отмяна по реда на чл.303,ал.1 ГПК е допустима, настоящият състав следва да съобрази, че въпросът: кои влезли в сила определения подлежат на отмяна по реда на чл.307 ГПК, е предмет на разглеждане по т.6. от тълкувателно дело № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, което е висящо, поради което настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателното дело. Воден от изложеното настоящият състав