Определение № 151 от 02.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 131/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “М-Лизинг” ЕАД, [населено място], срещу определение № 684 от 20.12.2022 г. по ч.т.д. № 2633/2022 г. на Върховен касационен съд, І т.о. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, е оставена без разглеждане подадената частна касационна жалба срещу определение на съда по несъстоятелността, в частта, с която след частична отмяна на определение № 110/11.05.2022г. по т.д. № 61/2021г. на Ловешки окръжен съд е спряно на основание чл.642 ТЗ изпълнението по изп. дело № 78/2016г. на ЧСИ В. Ц.. За да постанови този резултат, предходният касационен състав е приел, че определението по чл. 642 ТЗ не е между изчерпателно изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове в производството по несъстоятелност, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, включващ и касационно обжалване, поради което частната касационна жалба срещу него е процесуално недопустима. Жалбоподателят поддържа, че в качеството си на взискател по спряното изпълнително производство същият е процесуално легитимиран да обжалва обезпечителната мярка по чл. 642 ТЗ, тъй като тя засяга правната му сфера. Обосновава възможност от обжалване на определението по чл. 642 ТЗ с наличие на общата предпоставка на чл. 274, ал. 1 ГПК с оглед нормата на чл. 629а, ал. 6 ТЗ и разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуални норми. Такава регламентация по отношение на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. В чл. 613а, ал. 1 ТЗ са изброени изчерпателно – съгласно мотивите към т. 6 ТР № 1/03.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС – всички актовете (решения и определения), които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, като видно от законовата разпоредба определението по чл. 642 ТЗ не е сред тях. За всички останали актове в ал. 3 е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. По отношение на тази втора група актове е въведено изключение от общия ред на ГПК, като те не подлежат на касационно обжалване. Доколкото други отклонения от общия ред за обжалване на определенията не са предвидени, обжалваемостта им е обусловена от наличието на общите предпоставки, установени в чл. 274, ал. 1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. С оглед разпоредбата на чл. 613, ал. 3 ТЗ, изключваща изрично касационната обжалваемост на определения извън посочените в ал. 1 на същата разпоредба, безпредметно се явява обсъждане на аргументацията на жалбоподателя за наличие на общите предпоставки на чл. 274, ал. 1 ГПК. Аналогията с чл. 396, ал. 2 ГПК е правно неиздържана, доколкото обезпечителното производство по ГПК е във връзка с общото исково производство – арг. чл. 389, ал. 2 ГПК. Обезпечителните мерки по част IV от ТЗ в производството по несъстоятелност са със специфичен характер, като чл. 642 ТЗ препраща към видовете обезпечителни мерки по закон, но не и към общия ред за налагане на същите, тъй като съгласно същата разпоредба обезпечителните мерки се налагат от съда по несъстоятелността. Налице е специален процесуален ред, развиващ се пред съда по несъстоятелността, дерогиращ общото обезпечително производство, поради което в случая не може да бъде споделено виждането за паралел между чл. 396, ал. 2 ГПК и чл. 642 ТЗ. Въпросът за необжалваемостта на определението по чл. 642 ТЗ трайно е решен в съдебната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав – вж. определение № 573/01.11.2022 г. по ч.т.д. № 2286/2022 г., определение № 266/05.06.2018 г. по ч.т.д. № 1441/2018 г., определение № 274/24.06.2022 г. по ч.т.д. №1328/2022 г. и определение № 60305/08.09.2021 г. по ч.т.д. № 1397/2021 г. Извън изложеното, в конкретния случай следва да бъде посочено и това, че жалбоподателят се явява ипотекарен кредитор на длъжника в несъстоятелност, като в случая неговите интереси са изцяло защитени с оглед нормата на чл. 717н, ал. 1 ТЗ. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение