Определение № 9534 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9049/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Р. М. Н., чрез адв. Григорова и Н. М. Н., чрез адв. Златева, срещу определение № 859 от 29.05.2025г. по адм.д.№ 215/2025г. по описа на Административен съд- Шумен, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу Разрешение за строеж № 62 / 31.03.2025г., издадено от главния архитект на Община Шумен и е прекратено производството по делото. С доводи за незаконосъобразност и допуснато съществено процесуално нарушение се претендира отмяна на определението със законните последици. В срока по чл. 232 АПК ответникът по частната жалба главен архитект на Община Шумен, в писмен отговор, подаден чрез адв. Гатев, излага доводи за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на определението. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. С обжалваното определение на основание чл.159,т.4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на настоящите частни жалбоподатели срещу Разрешение за строеж № 62 / 31.03.2025г., издадено от главния архитект на Община Шумен, поради липсата на качеството им на заинтересовани страни по смисъла на чл.149, ал.2 т.1 до т.4 от ЗУТ, тъй като се явяват съсобственици на съседен УПИ, а не са възложители или носителите на ограничени вещни права в УПИ І – 648, кв.172 по РП на гр.Шумен, ПИ с идентификатор 83510.666.648 по КККР на гр.Шумен. Така постановеното прекратително определени е неправилно по следните съображения: Производството по адм.д.№ 215/2025г. по описа на Административен съд- Шумен е образувано по жалба на Р. М. Н. и Н. М. Н. срещу Разрешение за строеж № 62 / 31.03.2025г., издадено от главния архитект на Община Шумен и издадената преди него виза №497/29.10.2024г. По делото липсва изричен съдебен акт за разделяне на производството по оспорване на всеки един от двата индивидуални административни акта. От обжалваното определение става ясно, че в производството по адм.д.№ 215/2025г. по описа на Административен съд- Шумен, предмет на съдебния контрол за законосъобразност е само разрешението за строеж, а по жалбата на Р. М. Н. и Н. М. Н. срещу издадената от главния архитект на Община Шумен виза №497/29.10.2024г. е образувано отделно съдебно производство - адм.д.№ 216/2025г. по описа на Административен съд- Шумен. Това обстоятелство се потвърждава от постановеното по делото определение №858 от 29.05.2025г. и от приложеното по делото съдебно удостоверение /стр.42/, от което е видно, че производството по оспорване на визата е висящо – насрочено в открито съдебно заседание. Предвид изложеното обжалваното прекратително определение е процесуално незаконосъобразно, тъй като макар и мотивите по чл.149 ЗУТ да са правилни, не е преценено безспорното обстоятелство, че оспореното разрешение за строеж е издадено по виза, за която са налице данни ,че не е влязла в сила и не съставлява стабилен административен акт. Следователно производството по адм.д.№ 216/2025г. по описа на Административен съд- Шумен е с преюдициален характер по отношение на това по адм.д.№ 215/2025г. по описа на Административен съд- Шумен, поради което се следва произнасяне от административният съд по реда на чл. 154а, ал.1,т.4 от АПК / ДВ,бр.63 от 2025г., в сила от 5.08.2025 г./. Този извод почива на очертаният от законодателят по-широк кръг на заинтересованите лица по чл.131 ЗУТ от този по чл.149 ЗУТ с оглед на предоставената от закона на заинтересованите лица защита срещу предвиденото в съседен УПИ застрояване само в производството по обжалване на ПУП, изм. на ПУП, РУП или виза. След като на тези лица е отнета възможността да защитят правата си в производството по оспорване на плана /визата/, то отричането на активната им процесуална легитимация за оспорване на разрешението за строеж, преди произнасянето от съдебната инстанция по оспорването на визата, би довело до придаване на привиден стабилитет на разрешението за строеж, което е в ущърб както на двамата жалбоподатели, така и на адресата на разрешението за строеж. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно изложените мотиви за приложимост на чл. 154а, ал.1,т.4 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,