Определение № 1544 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1444/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба /наименована „искане“/ от Т. П. А. и Б. П. С., двамата от гр. Варна, и е против определение № 11731 от 13 ноември 2024 г., постановено по адм. д. № 2628/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 166, ал. 3 АПК, е отхвърлено искането на Т. А. и Б. С. за спиране на предварително изпълнение на заповед № 3629/18 октомври 2024 г. на кмета на Община Варна, с която заповед на основание чл. 195, ал. 4, вр., чл. 196, ал. 3 ЗУТ е наредено възстановяване на табакерите, представляващи горно осветление на "Офис № 1а и Офис № 2а, находящи се в сграда със смесено предназначение в УПИ № І-І, кв. 396, 10 - ти МР, административен адрес: гр. Варна, ул. "Христо Самсаров" № 3, осигуряващи осветлението на двата самостоятелни обекта. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да постанови обжалваното определение, съдът приема, че жалбоподателите не представят доказателства, относими към условията по чл. 166, ал. 2 АПК и не са налице вреди, които да са трудно поправими. Не доказва обстоятелства противопоставими на презюмираните от закона основания за допускане на предварително изпълнение. Посочил е, че с оглед въведените възражения от жалбоподателя, в случай на отмяна на заповедта, същият ще разполага с възможността да претендира обезщетение по предвидения в ЗОДОВ ред. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по 195 и 196 ЗУТ, като ал. 2 от разпоредбата предоставя на съда правомощието да спре изпълнението. По реда на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, допуснато по силата на закон предварително изпълнение на административен акт, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Настъпването на вредата следва да е в достатъчна степен вероятна и да е определена по вид и размер. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на предпоставките по чл.166, ал. 2 АПК. Правилно съдът е приел, че в искането за спиране не са посочени фактически обстоятелства, които да обосновават наличието на такава вреда, нито са представени доказателства за установяването й по вид и размер, за да се направи преценка за нейната значителност или непоправимост. Твърдените вреди подлежат на изследване при проверката на материалноправните основания, обуславящи разпореденото с обжалвания акт, т.е. относими са към съществото на спора по законосъобразността на заповедта, а не към предпоставките за предварителното й изпълнение. В тази връзка при евентуална отмяна на заповедта, оспорващият разполага с изрично уредена в ЗОДОВ законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав