Определение № 2405 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1807/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, подадена чрез пълномощник адв. Вълкова срещу определение № 5298 от 28.11.2025 г. по адм. дело № 1185/2025 г. на Административен съд – Благоевград. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Претендират се разноските в първоинстанционното производство. Ответникът по частната жалба – Д. С. К., чрез процесуалния си представител адв. Цонев, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: С обжалваното определение АС – Благоевград, в производство по чл. 176А от АПК, е приел, че посоченото по-горе търговско дружество е станало причина за завеждане на делото и го е осъдил да заплати на К. сумата 10 лева разноски (платена държавна такса), а на адв. Цонев 1000 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Със същото това определение е оставена без уважение молбата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД за присъждане на разноски в размер на 600 лева. Установено е, че на 23.05.2025 г. Д. К., чрез адв. Цонев, е изпратила по електронна поща заявление за упражняване на право на достъп до информация по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, като е поискала да й бъде предоставен достъп до всички нейни лични данни, които дружеството обработва в качеството му на администратор на лични данни, както и да й бъдат предоставени всички копия от документи, където тези данни се съдържат. Не се спори, че заявлението е изпратено на електронен адрес o•••@•••. След като дружеството не е отговорило в срок, К. сезирала с жалба АС – Благоевград, подадена срещу мълчалив отказ от произнасяне. Съдът изпратил писмо на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с разпореждане да предостави административната преписка по делото. Тогава дружеството удовлетворило с отговор заявлението на К.. Съдебното производство било прекратено поради липса на мълчалив отказ и на правен интерес от оспорване – чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. Видно е, че в определението липсва произнасяне на съда досежно разноските на страните. В развилото се впоследствие производство по чл. 176а от АПК и двете страни изразили претенции за присъждане на разноските по водене на делото. Както се посочи по-горе, уважено е искането на Д. К. и на адв. Цонев, и е оставено без уважение това на дружеството. Съдът е приел в мотивите си, че администраторът е станал причина за завеждане на делото, след като е отговорил на заявителката с почти тримесечно закъснение от заявлението. От своя страна „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД счита, че не е било надлежно сезирано, за да възникне задължение за произнасяне от негова страна. Поддържа, че е узнало за заявлението на К. от съда. Твърди, че не използва този електронен адрес, на който същото е било изпратено. И така, спорното по настоящето дело е дали електронния адрес o•••@•••, на който е изпратено заявлението на К., е предназначен за това комуникационен канал. Ответното дружество отрича това да е така, тъй като съгласно Политиката за поверителност, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е определил и публично обявил длъжностно лице по защита на данните и официален имейл, а именно dpo@itfgroup.bg, вписан в регистъра на КЗЛД, като това е единственият канал за упражняване правата на субектите на данни. Затова възразява, позовавайки се на съдебна практика (напр. определение № 2919/20.03.2025 г. по адм. дело № 1584/2025 г.), че администраторът не е задължен да действа по искане, изпратено до случаен или неточен адрес на електронна поща, който не е предоставен пряко от администратора или друг комуникационен канал, който очевидно не е предназначен за искания относно правата на субекта на данните, ако администраторът е предоставил подходящ канал за комуникация, който може да бъде използван от субекта на данни. Следователно в случая дружеството – администратор счита, че не е надлежно сезирано с процесното искане за достъп до лични данни и за него не е възникнало задължение за произнасяне в законоустановения срок. Определението е валидно, допустимо и правилно като резултат. Настоящата инстанция не споделя като правилни аргументите на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД. Също приема, че дружеството действително е станало причина за завеждане на делото, каквото заключение е направил АС – Благоевград, за да го осъди за заплащане на разноските на заявителката и адвоката й и да не му присъди разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Констатира се чрез справка в интернет, че имейл адресът о•••@••• фигурира на официалния уеб сайта на дружеството като електронен адрес в менюто за контакти и е единственият наличен канал за комуникации. Същевременно там не фигурира адрес dpo@itfgroup.bg, за който се твърди, че е вписан в регистъра на КЗЛД и поради това е със специално предназначение за упражняване на правата на субектите на данни. Затова съдът приема, че заявителката редовно и законосъобразно е упражнила правото си на достъп, тъй като тя не е била редовно информирана за специалния адрес и не е задължена да знае всичките брандове и интернет страници на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД. Следователно налице е надлежното му сезиране със заявлението на К., а оттук и просрочието на отговора му, което е довело до завеждане на делото срещу мълчалив отказ. Що се касае до възражението на дружеството срещу размера на присъденото адвокатско възнаграждение, същото се преценява за неоснователно. Съдът няма правомощие в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА да редуцира хонорара под минимума от 900 лева по приложимата наредба при направено възражение за прекомерност от насрещната страна, независимо от фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна и процесното определение следва да се остави в сила. При този изход на делото основателна е претенцията за присъждане на разноски в полза на ответницата Д. К. и частният жалбоподател "АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД следва да се осъди да й заплати сумата от 255 евро за адвокатско възнаграждение в настоящото производство съобразно представения списък. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,