Определение № 117 от 24.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4457/2016 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от Г. Д. С. с искане за допълване на постановеното по делото определение №.421/9.11.16-с което е отхвърлена частната жалба на К. Д. С. срещу решение на Пазарджишки окръжен съд №.318/14.07.16 по г.д.№.868/15, постановено по реда на чл.248 ГПК и имащо характер на определение. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направено с отговора на жалбата искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар. Моли се за пресъждането им. Ответната страна К. Д. С. не взема становище. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Действително в отговора на частната жалба е направено искане за присъждане на разноски; приложен е и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на 500лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора. При тези обстоятелства следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски е било своевременно заявено и подкрепено с надлежни доказателства за плащане, като съдът е пропуснал да се произнесе по него с определението си. Поради това молбата за допълване е основателна и направените разноски трябва да бъдат присъдени. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,