Определение № 2336 от 07.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2741/2025 г.

Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд в настоящия си състав констатира, че в диспозитива на постановеното по настоящото дело определение № 2234 от 29.04.2026 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 222 от 28.02.2025 г. по в. гр. д. № 3026/2024 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му по извършването на делбата, както и по претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 19 083,34 лв. и е оставена без разглеждане касационната жалба на А. Г. Т. и Г. А. Т. срещу въззивното решение в останалата му част относно претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 1000 лв., както и по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 2013,67 лв., в четвъртото изречение е допусната фактическа грешка при посочване на възможността определението да бъде обжалвано. Предвид това, следва да се допусне поправка на очевидната фактическа грешка, като в тази част диспозитивът да се чете: „Определението в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до касаторите, а в останалата му част не подлежи на обжалване.“ По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,