Определение № 202 от 07.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1523/2019 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Я. М. от [населено място] против определение № 400 от 15.11.2018 г. по ч. гр. д. № 358/2018 г. на Апелативен съд - Бургас в ЧАСТТА, с която е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса от 15 лв. за производството по делото. Жалбоподателят счита определението в обжалваната му част за неправилно и иска отмяната му. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение намира частната жалба за процесуално недопустима, поради следните съображения. Тя има за предмет съдебен акт в частта му, с която на основание чл. 77 ГПК е ангажирана отговорността на ищеца за разноски, каквато е и държавната такса, която не е внесена предварително за производството по частната му жалба пред апелативния съд и страната е останала задължена за сумата от 15 лв. В тези случаи съдът не само има право, но е длъжен да събере разноските принудително от задължената за тях страна, което може да се осъществи във времето както при разрешаване на спора по делото, така и след приключването му в рамките на давностния срок. С оглед предмета на произнасяне, видът на съдебния акт, с които се постановява принудителното събиране на разноските, е определение и това произтича и от текста на горецитираната разпоредба. Това определение обаче не подлежи на самостоятелно обжалване. То не попада сред определенията, посочени в обхвата на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като нито прегражда развитието на делото, нито в закона изрично е предвидена неговата обжалваемост – така Определение № 859 от 19.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6691/2014 г., IV г. о., ГК, което настоящият състав споделя. Предвид изложеното, частната жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство пред касационния съд - прекратено. . Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение