Определение № 177 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2020 г.

Производството е с правно основание чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Етажната собственост на четириетажна жилищна сграда с идентификатор 02676.155.126.1, разположена в имот с идентификатор 02676.155.126, с адрес:гр.Банско, чрез процесуалния представител адвокат Д. молба за отмяна, с вх.№ 123 от 15.01.2020г. по описа на ОС Благоевград, на определение № 3886 от 22.11.2019г. по гр.д. № 5188/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено разпореждане от 28.04.2017г. по гр.д.№ 299/2016г.на БлОС, с което е издадена заповед за плащане, обективирана във формуляр Д към чл.12 §1 от Регламент № 1896/2006г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане /ЕЗП/ в полза на Етажната собственост против П. Г., гражданин на И., е обявена за подлежаща на изпълнение, прието е възражението на П. Г., длъжник по европейска заповед за плащане от 9.01.2017г. по гр.д.№ 299/2016г.на БлОС, спряно е изпълнението на посочената европейска заповед за плащане и е върнато делото на ОС Благоевград за продължаване на общото исково производство. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1 т.5 ГПК и е обоснована с твърдение за неизпълнение на процедурата по чл.626а, ал.3 ГПК за изпращане на препис от молбата за преглед на европейска заповед за плащане, с липса на уведомяване за развилото се производство по реда на чл.20 от Регламент № 1896/2006г. /съответно чл.626 и сл.ГПК/ и за постановения по него акт. Твърди, че в същия е неправилно отразено, че Етажната собственост не е представила становище вместо съдът да констатира, че на ответника не е изпратено възражението от 8.02.2019г., подадено от длъжника и копие от молбата за отмяна за отговор. Молителят твърди, че ако е била спазена процедурата, изходът от развилото се производство по реда на чл.626 и сл.ГПК щеше да е различен. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор от П. Г., чрез процесуалния представител адвокат О., с който се изразява становище за недопустимост на подадената молба, поради подаването й от процесуален представител, който не разполага с представителна власт. Отделно счита, че определението е окончателно и не подлежи на преразглеждане. Позовава се и на липса на правен интерес за молителя, като твърди, че същият с договор за цесия от 23.06.2017г., който прилага, е прехвърлил вземането си на трето лице /”Позит”ЕООД/. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение на като прецени изложените доводи и данните по делото, намира подадената молба за отмяна за недопустима поради следното: Съгласно т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, при преценката си по чл.307 ГПК за допустимостта на молбата за отмяна, съдът в закрито заседание следва да извърши проверка: подлежи ли атакувания акт на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК, молбата изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е приклузивният срок за подаването й и дали е редовна. В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че атакувания акт не подлежи на отмяна. Съдът е сезиран с искане за отмяна на определение на САС, постановено в специално производство по чл.20 от Регламент № 1896/2006г. за преглед в изключителни случаи, на издадена европейска заповед за плащане, от компетентния съд в държавата членка по произход. Това производство се развива след изтичане на крайния срок по чл.16, §2 от Регламент № 1896/2006г., при наличие на изрично посочени основания. Когато съдът прецени, че прегледът е основателен /както е направил САС/, европейската заповед за плащане се обявява за невалидна и производството по установяване на претендираното вземане продължава пред компетентния съд на държаната членка по произход в съответствие с правилата на редовното гражданско производство /освен ако ищецът не поиска изрично прекратяване на производството/. Създадената с Регламент № 1896/2006г. процедура за издаване на европейска заповед за плащане е приложима само за безспорни вземания по трансгранични дела, като целта е бързо и ефективно събиране по съдебен ред на неизплатени задължения, по които не съществува правен спор и е неприложима при наличие на заявено възражение от страна на длъжника, сочещо за наличие на спор относно съществуването на вземането. Затова, когато в хода на процедурата се установи /било чрез възражение чл.16, или по реда на чл.20, или молбата се отхвърли по реда на чл.11 от Регламента/, че е налице спор за вземането, същият се разрешава по общия исков ред на съответната държава членка по произход. В конкретният случай, с постановеният от САС акт, чиято отмяна се иска в настоящето производство по реда на чл.303 ГПК, съдът е констатирал, че е налице спор за вземането между подалата молба за издаване на европейска заповед за плащане страна / Етажната собственост/ и посочения от нея длъжник - П. Г.. Именно защото спорът за вземането не може да се разреши по реда на Регламент № 1896/2006г., делото е върнато на компетентният ОС Благоевград за разглеждане по общия ред. Следователно, към настоящия момент на подаване на молбата за отмяна, не е налице акт, които се ползват със сила на присъдено нещо, с който да е разрешен спорът между страните. Съгласно т.2 от Постановление № 2 от 29.09.1977г. по гр.д.№1/77г.на Пленума на ВС, от естеството на института на отмяната следва, че на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, а в конкретния случай такъв няма. Доколкото редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно и е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, се налага оставянето й без разглеждане. Мотивиран от изложеното, на основание чл.307 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение