Решение № 4733 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6817/2016 г.

Решение № 4733 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6817/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / "ОДОП" / - В. при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / против решение № 812/13.04.2016 г. на Административен съд /АС/ -В., постановено по адм. д. № 3872/2015 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 181400034/14.03.2014 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/на НАП - В., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП с решение № 275/12.06.2014 г. В касационна жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се неправилност на приетото от съда, че РКО с номера 1/31.05.2000 г., 11/19.12.2000 г., 3/23.11.2001 г. и 1/14.06.2002 г. доказват реално предоставяне на вписаните в тях суми. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - К. А. К., осъществяващ търговска дейност като ЕТ "К. К.", с адрес: гр. Р., ул. "З." ..№... /съдебен адрес: гр. Р., ул. "К." ..№...-Б, партер/ - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Павлов и не заявява искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския АС е бил РА № 181400034/14.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП с решение № 275/12.06.2014 г. Със същия след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 67 711.87 лв., представляваща разлика между установените разходи и получените приходи, е определено задължение за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 16 143.22 лв. и лихва - 10 683.31 лв. на ревизираното лице К. А. К. в качеството му на местно физически лице по смисъла на чл. 4 от същия закон. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо и че са неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на РА, поради липса на компетентност на органа, възложил ревизията - Е. С. Х. - началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В., на която по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е възложено правомощието за издаване на заповеди за възлагане на ревизии със заповед № Д-635/09.05.2013 г. на директора на ТД. РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК - от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията. За да отмени РА като материално незаконосъобразен, съдът, след като подробно е обсъдил доказателствата по делото и съдебно-счетоводната експертиза /основно и допълнителни заключения/, е обосновал извод за това, че в периода 2000 г. - 2006 г. лицето е разполагало с достатъчно парични средства, за да прави вноски с цел предоставяне на средства в заем на "А. К." ООД, и е получавал плащания от дружеството. Към 01.01.2007 г. лицето е разполагало със сумата 40 244.69 лв., а в края на годината - с 2 162.61 лв., поради което не е налице доход с недоказан произход, подлежащ на облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ, представляващ обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Така постановеното решение е правилно. П. В. АС е приел, че оспорването е допустимо, както и че РА е валиден, издаден от компетентни органи. Правилна е преценката на съда, че не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА. Следва да се посочи също така, че решението е постановено след повторно разглеждане на делото във връзка с решение № 13974/21.12.2015 г. по адм. д. № 10882/2015 г. на Върховния административен съд, осмо отд., с което са дадени указания за назначаване на допълнителна ССЕ, която да определи приходите и разходите на лицето за периода 2000 - 2006 г. и процесната 2007 г. като вземе предвид, че недвижимият имот, продаден от К. с НА № 57/2000 г., е бил съпружеска имуществена общност и получената цена не следва да бъде призната изцяло за доход само на ревизираното лице, а да се съобрази режимът на имуществените отношения между него и съпругата му. Съгласно чл. 226, ал. 1 АПК новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за отмяна. Макар в касационната жалба да се твърди неправилност на решението поради наличието на всички, изброени в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания, конкретни съществени процесуални нарушения не се излагат. Доводите на касатора са за това, че РКО като частни документи без достоверна дата не доказват получаване на суми от ревизираното лице. Тъй като в счетоводството на ЕТ е водено едностранно счетоводно записване, е следвало, според него, да се използва и касова книга, в която да се отразят издадените РКО, и тъй като такава касова книга не е използвана, не следва да се кредитира заключението на вещото лице, че счетоводството на ЕТ е водено редовно. Правилно е определен от съда основният спорен въпрос, а именно относно размерът на сумите, с които ревизираното лице е разполагало към 01.01.2007 г., или т. нар. начално салдо за периода. Относно предоставените заеми от К. на "А. К." ООД през 2007 г. /75 900 лв./, както и относно върнатите суми от дружеството през същата година /73 525 лв./ не е налице спор. Всъщност не се оспорват от касатора и констатациите на вещото лице по назначената ССЕ относно внесените суми в дружеството и върнатите такива от него на лицето за целия период от 2003 г. до 2006 г. /внесени общо за периода 194 947.70 лв. и върнати - 147 979.15 лв./. Както е посочил и административният съд в мотивите на своето решение, тези факти са констатирани от вещото лице на базата на представените по делото документи /решения на ОС, ПКО, РКО/ и след извършена проверка в счетоводството на дружеството. Постъпленията и възстановяването на сумите е осчетоводено по сметка 499 "Други кредитори", заведена с аналитична отчетност на съдружниците, в случая по партидата на К. Крайното салдо на сметката е намерило отражение и в подадените ГФО. Оспорени са от ревизиращия екип РКО с номера 1/31.05.2000 г., 11/19.12.2000 г., 3/23.11.2001 г. и 1/14.06.2002 г., представени от ревизираното лице в хода на ревизионното производство, с цел да докаже получени от него суми от ЕТ "К. К.". Установено е безспорно в хода на ревизионното производство, а и от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, прието при повторното разглеждане на делото, че през 2000 г., 2001 г. и 2002 г. ЕТ "К. К." осъществява дейност, свързана със строителство, и в подадените от него за изброените години годишни данъчни декларации за получени доходи декларира доход от патентна дейност като ЕТ в размер на 30 250 лв. за 2000 г., доход в размер на 39 832 лв. за 2001 г. и 704 лв. за 2002 г. На 19.12.2000 г. му е изплатена от ЕТ сума в размер на 20 000 лв., на 31.05.2001 г. сума в размер на 9 000 лв., на 23.11.2001 г. сума в размер на 30 000 лв. и на 14.06.2002 г. - 9 000 лв. Вещото лице, изготвило ССЕ, е включило в приходната част на паричния поток за съответните години само тези суми, за които са представени РКО за изплащането им, а не декларираните в ГДД. При така установените факти законосъобразен изводът на съда, че е доказано получаването на посочените в РКО суми от физическото лице и че същите представляват негови доходи във връзка с осъществяваната дейност като ЕТ, които след м. май 2003 г. жалбоподателят е внасял /предоставял в заем/ в "А. К." ООД като съдружник. След като тези доходи са декларирани от К. в подадените от него ГДД за 2000 г., 2001 г. и 2002 г., неоснователно ревизращият екип не ги е признал с доводи, че РКО като частни документи са с недостоверни дати и са съставени с оглед защитната теза на жалбоподателя в хода на ревизионното производство, както и че не следва да се признае получаването им само защото не са вписани в книга за разходите, които ЕТ е следвало да води. В същия смисъл е приетото от административния съд в първоначално постановеното от него решение и това е възприето като правилно от касационната инстанция при оспорването на решението, видно от мотивите на решение № 13974/21.12.2015 г. по адм. д. № 10882/2015 г. на Върховния административен съд, осмо отд. Поради така изложените съображения оспореното в настоящото касационно производство решение на Варненския АС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Както беше посочено по-горе, ответникът по касация не заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство, а с оглед изхода на спора искането на касатора за разноски е неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение