Определение № 156 от 25.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 2003/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248,ал.1 ГПК, образувано по подадена от адв. И. З., в качеството на процесуален представител на „Роса Фероса”ЕООД, [населено място], и В. Б. Н., молба вх. на ВКС № 5179/30.06.2020 г., с която е поискано да бъдат присъдени направените от страната разноски в размер на 9776 лв. / за всеки представляван по 4888лв./, представляващи адвокатско възнаграждение в касационното производство за подадения отговор на насрещната касационна жалба на Р. Д. Я.. Ответникът по молбата – Р. Д. Я., изразява становище за неоснователност на същата. За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия,състав на първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното: Производството по т.д. № 2003/2019 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от „Роса Фероса”ЕООД, [населено място], и В. Б. Н., против решение № 287 от 05.12.2018 г. по т. дело № 388/2018 г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация – Р. Д. Я., чрез пълномощника си – адв. Б. Ж., е подал насрещна касационна жалба, по която е депозиран отговор от касаторите. С постановеното от състава на ВКС определение № 417/18.06.2020 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и по отношение на насрещната касационна жалба на Р. Я. е приложена разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК. При тези фактически данни, молбата е неоснователна. Така постановеният изход на производството има като ефект отказ да бъде разгледан по същество спорът и по отношение на двете страни по него. Несъстоятелен е доводът, че следва да бъде овъзмездена дейността, обхващаща депозиране на отговор на насрещна касационна жалба и приложенията към нея, тъй като предвид разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК съдът не дължи произнасяне по нея и съответно липсва правно основание за присъждане на разноски. Направените от страните разноски в тази връзка следва да бъдат понесени от всяка от тях и не подлежат на присъждане в тежест на другата – в този смисъл и трайната практика на ВКС /вж. напр. определение № 204/07.08.2017 г. по т.д. № 289/2017 г. на I т.о. и определение № 44/20.02.2020 г. по т.д. № 744/2019 г. на I т.о./. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение