Определение № 4332 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба от Община Кюстендил с БУЛСТАТ 000261517, със седалище в гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, представлявана от кмета О. А., чрез представител по пълномощие – адв. Е. Радева от Софийска адвокатска колегия с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и формулирано искане за допълване на Решение № 2009/27.02.2025 год., постановено по административно дело № 9764/2024 год. по описа на Върховен административен съд в частта за разноските, като в полза на общината бъде присъдена и сумата от 10 100 лева, съставляваща сторените от тази страна разноски пред първата съдебна инстанция. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 год. не изразява становище по искането. Върховният административен съд, в настоящия състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на искателя, приема, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С Решение № 2009/27.02.2025 год., постановено по административно дело № 9764/2024 год., състав на Върховен административен съд, седмо отделение е оставил в сила Решение № 1395/26.07.2024 год., постановено по административно дело № 79/2024 год. по описа на Административен съд – Кюстендил. Със съдебния акт, в полза на община Кюстендил е присъдена и сумата от 4 800,00 лева, съставляваща разноски за касационната инстанция. Действително, на проведеното на 10.12.2024 год. публично съдебно заседание по адм. дело № 9764/2024 год. по описа на ВАС, процесуалният представител на ответната община Кюстендил – адв. Е. Радева е формулирала искане за присъждане на направените разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от списъка, в същия се претендират и разноските, направени по адм. дело № 79/2024 год. по описа на Административен съд – Кюстендил, както следва: адвокатско възнаграждение в размер на 7 000,00 лева без ДДС (8 400,00 лв. с ДДС) и държавна такса в размер на 1 700,00 лева. Независимо от така заявеното и приложения пред касационната инстанция списък по чл. 80 от ГПК, настоящият състав намира искането за недоказано по следните съображения: По отношение на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, същото се явява недоказано, доколкото както пред първоинстанционния административен съд, така и пред касационната инстанция от страна на искателя не е представен договор за правна защита и съдействие. Приложеният такъв от 09.12.2024 год. касае единствено осъщественото от страна на адв. Радева процесуално представителство по адм. дело № 9754/2024 год. по описа на Върховен административен съд. В този смисъл, претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 7 000,00 лева без ДДС (8 400,00 лв. с ДДС) за производството по адм. дело № 79/2024 год. по описа на Административен съд – Кюстендил остава недоказано както по основание, така и по размер. Приложените по делото фактура и платежно нареждане не преодоляват тази доказателствена непълнота, доколкото единствено договора на правна защита и съдействие удостоверява договорения между страните предмет на оказаната правна защита и дължимото за това адвокатско възнаграждение. В този смисъл следва да се имат предвид и мотивите на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което, по отношение отговора на въпроса „Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане - чрез представяне на нарочен документ (разписка, платежно нареждане и пр.), или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено“, съдът е приел, че за доказване на претенцията на страната за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, следва да са представени не само доказателства за реалното заплащане на сумата, но и за нейното договаряне. От друга страна, съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Както е посочено и в т. 1 от цитираното тълкувателно решение, писмената форма на сключения между адвоката и клиента договор за адвокатска услуга, е форма за доказване. Доколкото в настоящия случай такъв договор за разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд липсва, то и претенцията за присъждане на такова се явява недоказана. По отношение искането за присъждане на разноски в размер на 1 700,00 лева за заплатената в първоинстанционното производство държавна такса, същото отново се явява неоснователно, доколкото в Решение № 1395/26.07.2024 год., постановено по адм. дело № 79/2024 год., първоинстанционният Административен съд – Кюстендил вече е присъдил в полза на община Кюстендил претендираната сума от 1 700,00 лева, съставляваща разноски по делото за заплатената от общината държавна такса в първоинстанционното производство. В съответствие с горните доводи следва извода, че искането на община Кюстендил с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Седмо отделение,