Определение № 9464 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9012/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Областния управител на Област София със седалище в София, на ул. „Алабин“ № 22, срещу Определение № 21975 от 02.06.2026 г., постановено по адм. дело № 4178 по описа на Административния съд София-град за 2026 г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Областния управител на Област София за изменение на Определение № 15976 от 26.04.2026 г., постановено по същото дело в частта за разноските. С доводи за неправилност на обжалваното определение поради наличието на всички пороци, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, частният жалбоподател иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът – В. В. В. с [ЕГН] и с постоянен адрес в София, [жк], на [адрес] оспорва основателността на частната жалба по съображения в писмен отговор от 02.07.2026 г. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на атакувания съдебен акт. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Производството по адм. дело № 4178/2026 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на В. В. В. от София против мълчалив отказ на Областния управител на Област София за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация по негово Заявление, вх. № ОА23-9110 от 15.12.2025 г. във връзка с обстоятелствена проверка по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.4400.103, находящ се в София, [адрес] с площ от 302 кв.м. С Определение № 15976 от 26.04.2026 г. по първоинстанционното дело, съдът, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на В. против мълчаливия отказ, аргументирайки се че правният му интерес от оспорване е отпаднал, доколкото с Удостоверение, изх. № ОА23-9110-4/17.02.2026 г. на Областния управител на Област София (л. 21 от първоинстанционното дело), издадено след подаване на жалбата му до съда, заявената административна услуга е извършена, както и с мотиви, че формираният на 08.01.2026 г. мълчалив отказ на Областния управител на Област София да извърши исканата административна услуга е оттеглен чрез издаването на това Удостоверение, съответно мълчаливият отказ не съществува в правния мир към датата на произнасяне с определението, предмет на касационен контрол. Поради това е прекратил производството по делото и е уважил своевременно направеното от В. искане за присъждане на разноски. Като се мотивирал, че ответният административен орган с непроизнасянето си в срок по заявената административна услуга е предизвикал правния спор и е станал причина за образуване на делото, респ. за извършване на разноски от страна на В., е преценил, че отговорността за разноските следва да се възложи в тежест на Областна администрация на Област София. Присъдил е в полза на първоинстанционния жалбоподател сумата от 5, 11 евро, представляваща заплатената държавна такса за образуване на първоинстанционното производство, както и сума в размер на 511, 29 евро за сторените от тази страна разноски за адвокатско възнаграждение. Отхвърлил е възражението на ответника и частен жалбоподател по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с мотива, че претендираното адвокатско възнаграждение е определено, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1/09.07.2004 г./ Наредба/ Наредбата), трудът на адвоката, извършил конкретната адвокатска услуга, не е бил надценен и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 511, 29 евро е обичайно за пазара. Недоволен от Определение № 15976 от 26.04.2026 г. в частта му за разноските, Областният управител на Област София поискал неговото изменение в посочената част. Постановено е обжалваното в настоящото производство определение, с което молбата на Областния управител с правно основание по чл. 176а, ал. 1, предл. второ АПК е оставена без уважение. Съдът е преценил, че, с оглед вида и характера на делото, защитавания интерес, обемът на извършената от адвоката правна дейност и фактическата и правна сложност на спора, определеното възнаграждение от 511, 29 евро за правна защита и съдействие, осъществена от адв. Л. Борисова от Софийска адвокатска колегия, е справедливо и обосновано. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява обжалваното определение като частично неправилно. Същото е постановено в нарушение на приложимия материален закон – нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), във вр. с чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Споделя се поддържаното от частния жалбоподател становище, че административният съд е определил размер на присъдените разноски за адвокатски хонорар, който е непропорционален спрямо извършените от адвоката на първоинстанционния жалбоподател правни действия. За да е справедливо и обосновано, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да отчита обстоятелствата, характеризиращи конкретното дело, сред които са видът и количеството на осъществената в полза на страната, претендираща разноски, правна помощ, фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на процеса. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата, по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2 от с.р., минималният размер на възнаграждението е 1 000, 00 лв. То обаче е дължимо в случай на оказано процесуално представителство в пълен обем, в проведено съдебно производство, включващо изготвяне на жалба, участие в открити съдебни заседания, формулиране на доказателствени искания, пледоария по съществото на спора и др. В случая не се е стигнало до провеждане на открито съдебно заседание по делото. От друга страна, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а оказаната на В. от упълномощения адвокат правна помощ и съдействие по конкретното дело се свежда до изготвяне на първоинстанционната жалба, на повторна жалба до Административния съд София-град от 26.03.2026 г. и на молба-становище от 22.04.2026 г. Поради това размерът на дължимото възнаграждение в полза на ответника по частната жалба следва да бъде определен по аналогия, съобразно изричното предвиждане на пар. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 1/09.07.2004 г. Аналогичният текст за конкретния казус, според настоящия състав, е този на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, предвиждащ че за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8. Определено по този начин, адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на първоинстанционния жалбоподател и ответник по частната жалба е в размер на евровата равностойност на 750, 00 лв., който се преценява от касационната инстанция като справедлив и обоснован във връзка с конкретното дело. Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на Определение № 15976/26.04.2026 г. по адм. дело № 4178/2026 г. на Административния съд София-град в частта за разноските, чрез намаляването им до горепосочената сума. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия