Определение № 60144 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4319/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от Б. Н. Б. чрез неговия процесуален представител В. П. Ш. чрез адв. Н. В., срещу определение № 2715 от 18.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3005/2021 г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Б. Б. чрез В. Ш. и адв. В. частна жалба вх.№ 19118 от 30.09.2021 г. против разпореждане № 3906 от 29.09.2021 г. по гр.д. № 11342/2021 г., с което на жалбоподателя са дадени указания за представяне на доказателства във връзка с искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски за производството. Въззивният съд е приел, че това определение не е от категорията на посочените в чл. 274, ал.1, т.1 и 2 ГПК, за които е предвидена възможност за самостоятелно обжалване. Въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които това е изрично предвидено в закона. По силата на чл. 279 ГПК, разпоредбата е приложима и по отношение на разпорежданията на съда. Разпореждането, с което съдът указва на страната, направила искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски за производството, да представи доказателства относно своето семейно, имотно и здравословно състояние в съответствие с изискванията на чл. 83, ал.2 ГПК, не е преграждащо по- нататъшното развитие на делото, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба. Съгласно задължителната практика на ВКС-т.5 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. и т.12 от ТР №. 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, на обжалване с частна жалба, включително и пред касационната инстанция, подлежи само отказът на съда да освободи страната от внасяне на дължимите за производството такси и разноски. Това е приел и въззивният съд, поради което обжалваното определение като постановено в съответствие с процесуалния закон, следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът