Определение № 287 от 07.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Д. К. от [населено място] срещу разпореждане № 118 от 11.02.2020 г. по ч. гр. д. № 13/2020 г. на Апелативен съд – Бургас (АС – Бургас), с което е върната подадената от нея частна жалба, вх. № 853 от 28.01.2020 г. по регистъра на Върховен касационен съд (ВКС), срещу определение № 39 от 15.01.2020 г. по същото ч. гр. д. на АС - Бургас за отхвърляне на молбата й по чл. 255 ГПК - за определяне на срок при бавност на дължимо процесуално поведение по гр. д. № 295/2016 г. на Окръжен съд – Ямбол. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат АС – Бургас е приел, че частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява недопустима и следва да бъде върната на подателя й. Обжалваното разпореждане е правилно. По изричното разпореждане на закона - чл. 257, ал. 2, изр. 3 ГПК определението на компетентния съд по молба за определяне на срок при бавност не подлежи на обжалване. Частна жалба против съдебен акт, за който е изчерпан предвидения в закона процесуален ред за защита (по реда на упражнен инстанционен контрол), е процесуално недопустима и подлежи на връщане от администриращия я съд. Като е сторил това АС – Бургас е постановил законосъобразно разпореждане, което ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,