Определение № 8330 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Д. М., с [ЕГН], гр. Банкя, чрез пълномощник адв. П. Йотов, срещу Определение № 26325 от 30.06.2026 г., постановено по адм. дело № 7908/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното определение е отхвърлено искането на И. Д. М. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1512452 от 24.06.2026 г., издадена от Т. А. Я., на длъжност инспектор в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Районно управление (РУ) 09, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з", подбукв. „дд" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на И. Д. М. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца". По подробно изложени съображения за неправилност на определението се претендира неговата отмяна и спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд, Седмо отделение, преценява частната жалба за процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, адресат на неблагоприятен за него съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 166, ал. 3 АПК, в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е приел, че описаните от жалбоподателя последици от предварителното изпълнение на процесната заповед представляват обичайни неудобства, свързани с невъзможността да управлява МПС, а не значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, и че доводите за незаконосъобразност и доказателствена слабост на заповедта са относими единствено към спора по същество, а не към производството по спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Определението е правилно. Оспорената ЗППАМ № GPAM-1512452/24.06.2026 г. подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП, съгласно който подадената жалба срещу заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП не спира изпълнението на приложената мярка. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата на адресата му и по естеството си винаги съдържа потенциална възможност за увреждане, ако актът впоследствие бъде отменен. Мотивите на законодателя за допуснатото по силата на закона изключение от общия суспензивен ефект на жалбата обаче са ирелевантни за преценката дали съдът може да спре предварителното изпълнение (в този смисъл Определение № 494 от 19.01.2026 г. постановено по адм. дело № 417/2026 г., по описа на ВАС). За да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо кумулативното наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК – възможност изпълнението да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта, от които тази вреда произтича. Изпълнението не може да бъде спряно единствено въз основа на факти, съществували към момента на издаването на заповедта (Определение № 4780 от 29.04.2026 г. постановено по адм. дело № 4193/2026 г., по описа на ВАС). Доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки е върху оспорващия, тъй като се касае за изключение от установения общ принцип, което подлежи на стриктно тълкуване (Определение № 13228 от 18.12.2025 г. постановено по адм. дело № 11953/2025 г., по описа на ВАС). В настоящия случай посочените предпоставки не са налице. Твърдените от жалбоподателя вреди – риск от системни закъснения за работа, влошаване на трудовото му положение и възможна загуба на доход поради невъзможността да управлява МПС по маршрута гр. Банкя – гр. София – макар и подкрепени с доказателство за съществуващо трудово правоотношение, не съставляват сами по себе си значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Настоящият съд последователно приема, че затрудненото пътуване до месторабота в друго населено място, при наличие на алтернативна възможност за придвижване с обществен транспорт, съставлява обичайно неудобство от изпълнението на ПАМ, а не вреда с изискуемата от закона тежест, а вероятните закъснения за работа сами по себе си не обосновават извод за трудно поправима вреда (Определение № 494 от 19.01.2026 г. постановено по адм. дело № 417/2026 г., VII по описа на ВАС). Липсват по делото данни, че упражняваната от жалбоподателя трудова дейност е неразривно свързана с личното управление на моторно превозно средство, нито че не съществува разумна алтернатива за придвижване между посочените населени места. Доколкото се твърди евентуална загуба на доход, от една страна тя има имуществен характер, а от друга причинно-следствената връзка е опосредена, а следва да се има предвид, че като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена (Определение № 12356 от 03.12.2025 г. постановено по адм. дело № 11524/2025 г., по описа на ВАС). Твърдяният от жалбоподателя кумулативен ефект от едновременното действие на процесната заповед и на ЗППАМ № GPAM-1512451/24.06.2026 г. за спиране от движение на управлявания от него автомобил не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. Двете заповеди са издадени на една и съща дата – 24.06.2026 г., въз основа на едно и също установено поведение, поради което последиците от евентуалното им съвместно действие са съществували още към момента на налагане на мерките, а не са възникнали впоследствие. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие от самите административни актове, не съставляват нови обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба и са ирелевантни за основателността на искането за спиране (Определение № 4780 от 29.04.2026 г. постановено по адм. дело № 4193/2026 г., по описа на ВАС). Доводите на жалбоподателя относно доказателствената слабост на административната преписка – непосочването на измерена скорост и на техническо средство за установяването й, липсата на свидетел на самото нарушение и на обективен доказателствен материал, съставянето на АУАН в деня, следващ твърдяното нарушение, и несъответствията в изписването на регистрационния номер на автомобила – по съществото си представляват възражения срещу законосъобразността на процесната заповед и касаят предмета на главния спор по нейното оспорване. Те, включително позоваванията на практика на ВАС относно изискванията за мотивираност на актовете за прилагане на ПАМ, са неотносими към производството по чл. 166 АПК, в рамките на което съдът не извършва преценка на вероятната основателност на жалбата срещу самата заповед, нито черпи аргументи от нея извън тези, обосноваващи наличието на значителна или трудно поправима вреда именно от предварителното й изпълнение (Определение № 4780 от 29.04.2026 г. постановено по адм. дело № 4193/2026 г., по описа на ВАС; Определение № 12356 от 03.12.2025 г. постановено по адм. дело № 11524/2025 г., по описа на ВАС). АССГ правилно е приел, че тези доводи не подлежат на обсъждане на настоящия процесуален етап. По същите съображения не следва да бъде обсъждано и позоваването на практика относно принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК – преценката дали приложената ПАМ по вид и продължителност съответства на целта на закона при конкретните факти на нарушението е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на нейното предварително изпълнение. Наред с изложеното, приложената ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з", подбукв. „дд" ЗДвП няма санкционен характер, а е мярка на административна принуда с превантивна цел – преустановяване на риска от извършване на нови нарушения, застрашаващи безопасността на движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността на водача. Временната невъзможност жалбоподателят да управлява моторно превозно средство съставлява самото съдържание на мярката, а не вреда от допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта (Определение № 12356 от 03.12.2025 г. постановено по адм. дело № 11524/2025 г., по описа на ВАС). Законодателят е преценил защитените с оспорената мярка обществени отношения – безопасността на движението по пътищата – като притежаващи висока степен на значимост, което обосновава законовата презумпция за наличие на обществен интерес от незабавното й изпълнение. Тази презумпция не е опровергана от изложените в частната жалба доводи. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че обжалваното определение не страда от пороците, наведени с частната жалба. То е постановено в съответствие с чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. От своя страна ответникът не е заявил претенция за разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение