Определение № 390 от 10.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 227/2026 г.

Производството е по чл. 48, ал. 4 ЗА. [община] е предявила искове за нищожност – чл. 47, ал. 2 ЗА, в евентуалност - за отмяна на Решение № 1-112/09.07.2025г. по арб.д. № 1-11/2025г., постановено от едноличен арбитър ad hoc Карина Вадимовна, с което ищецът е осъден да заплати на „ЕВРО ИНТЕГРА КОНСУЛТ“ ЕООД, регистрирано в Република Украйна, сумата от 301 200 лева – възнаграждение по договор за възлагане на обществена поръчка № 15/01.07.2013г., с предмет: “Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция / рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на [община] по четири обособени позиции“, която сума е обективирана като дължима по ОП № 2 - СМР [населено място], проформа фактура № 5/10.09.2015г. и фактура № 20/31.07.2020г., акт № ОП2-003/05.08.2015г.. В исковата молба се твърди, че между страните по постановеното решение няма постигнато споразумение, възникнал между тях спор да бъде решаван от арбитраж, поради което е налице липса на арбитражно споразумение, по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗА. Визират се страните по договора, на който се основават присъдените вземания: сключен между [община], в качество на възложител и „Крам Щрабаг ЕВИ МСМ„ – дружество по ЗЗД, в качество на изпълнител / вземане на основание който договор е цедирано от водещия партньор в дружеството, в полза на цесионера - ищец по арбитражното дело, и е обусловило материалноправната легитимация на ищеца по арбитражното дело, видно от мотивите на атакуваното арбитражно решение /. Паралелно с това ищецът се позовава на съдържанието чл. 28, ал. 3 от договора за обществена поръчка, в който е обективирано съгласие за разглеждане на споровете по този договор от Арбитражния съд при БТПП, съобразно неговия правилник и вътрешното за Република България законодателство, в състав от трима арбитри / по един, посочен от всяка страна и трети, избран от другите двама /. Следователно, доколкото е противопоставима и на „Евро Интегра Консулт„ ЕООД арбитражната клауза, образуването на арбитражния съд и арбитражната процедура не са съобразени с арбитражното споразумение / чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗА /. Ищецът твърди, че не е бил уведомяван за постъпилата пред арбитражния съд искова молба и за образуваното арбитражно производство. Не са му връчвани каквито и да било книжа / изключая арбитражното решение /, поради което и не е вземал каквото и да било становище по спора, още по-малко с последиците на изрично или мълчаливо съгласие за разглеждането му от едноличен арбитър ad hoc и като цяло – че е бил лишен от възможност за каквато и да било защита по делото. С исковата молба са представени договора за възлагане на обществена поръчка, съдържащ обосновалата компетентността на арбитражния състав арбитражна клауза, решението по процесното арбитражно дело, както и множество решения на същия едноличен арбитър, постановени по други арбитражни дела между същите страни. Поискано е спиране на изпълнението на арбитражното решение, като се приеме, че са налице достатъчно убедителни доказателства за основателността на предявения иск. Исковата молба е предявена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗА, считано от уведомяване на ищеца за постановеното арбитражно решение – на 07.11.2025г.. / стр. 29 от делото / и изхожда от легитимирана за подаване на иска страна. Настоящият състав на Върховния касационния съд намира, че искането за спиране на изпълнението е основателно. Наведеният довод за формиране на арбитражния съд в несъответствие с договореното арбитражно споразумение и съдържанието на последното, за което представеният договор за обществена поръчка се явява достатъчно писмено доказателство, по смисъла на чл. 48, ал. 4, изр.. второ ЗА, обосновават в достатъчна степен, за нуждите на настоящото произнасяне, наличието на основание за отмяна на арбитражното решение, без необходимост от представяне на гаранция. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 48, ал. 4, изр. второ ЗА