Определение № 5697 от 08.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4493/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. В. Н. срещу определение рег. № 271 от 24.06.2025 г. по в. гр. д. №339 по описа за 2025 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 260754 от 17.03.2025 г. против определение № 260004, постановено на24.02.2025 г. по ч. гр. д. № 2751 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, като производството е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, поради което моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по съществото на частната му жалба. „Бургойл БГ“ ООД оспорва частната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Г. С. Р. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу прекратително определение на Пловдивския апелативен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С определение № 4146 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 2751 по описа на Пловдивския окръжен съд, XV граждански състав, е допуснато обезпечение на бъдещия иск на Г. С. Р. срещу П. В. Н. за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.10.2013 г. чрез налагане на възбрана върху подробно описаните в определението имоти. Пълномощникът на „Бургойл БГ“ ООД е поискал отмяна на определението в частите, с които е наложена възбрана върху поземлен имот с идентификатор ................... и построената в него сграда с идентификатор ......................., намиращи се в [населено място], [улица], както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор..........................., ведно с избено помещение, с адрес [населено място], ул. ...............“ №..........., ет....................., ап...................... В искането е посочено, че искът, заради който са наложени възбраните, е отхвърлен с влязло в сила решение, а впоследствие дружеството е станало собственик на имотите по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 29.01.2020 г. по изпълнително дело № 20158260400395 на ЧСИ А. А.. Пловдивският окръжен съд, XV граждански състав, с определение № 260004 от 24.02.2025 г. по ч. гр. д. № 2751 по описа за 2015 г. е приел, че вече не съществува причината, поради която са допуснати обезпечителните мерки, поради което е отменил определението в частите, с които са наложени възбраните върху описаните в искането на дружеството имоти. П. Н. е обжалвал определението на Пловдивския апелативен съд, посочвайки, че му е жал за хората, които искат да закупят имотите, защото тези хора ще изгорят с парите си, а обезпечението ги спира да извършат сделките. Позовал се е на нищожност на постановлението за възлагане. С обжалваното пред настоящата инстанция определение Пловдивският апелативен съд е приел, че частният жалбоподател е ответник в обезпечителното производство и поначало няма правен интерес от допускане на обезпечение против него, което засяга негативно неговата правна сфера. Съответно, той няма и защитим правен интерес да се противопостави на отмяната на обезпечението, а напротив, тази отмяна го ползва, тъй като отпада ограничаването на неговата правна сфера. Освен това самият жалбоподател не твърди обстоятелства обосноваващи неговия правен интерес, а заявява, че подава частната жалба в интерес на бъдещите купувачи на имотите. Ето защо въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба поради липса на правен интерес. Настоящата инстанция констатира, че в жалбата си до Пловдивския апелативен съд П. Н. не е обосновал свой личен интерес от обжалване, а е заявил, че защитава чужди права-на неопределен кръг правни субекти, за които му е жал, че ще изгорят с парите си. С оглед на това твърдение Пловдивският апелативен съд е могъл да стигне единствено до извода за липса на правен интерес, който трябва да е личен и конкретен, а не общ и абстрактен. В частната си жалба пред ВКС П. Н. е добавил съображението, че интересът му произтича от нищожността на постановлението за възлагане на имота на публична продан, за чието прогласяване е предявил иск и има образувано дело. Това обстоятелство обаче също не обуславя неговия интерес да обжалва определението, с което е отменена като обезпечителна мярка по предявен и вече отхвърлен с влязло в сила решение иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД възбраната върху недвижимия имот. П. Н. може да защити правата си като поиска възбрана върху имота вече в друго качество- на ищец по иска за нищожност на постановлението за възлагане на имота на публична продан, който твърди, че е предявил. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение