Решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г.

Решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производство по чл. 290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от [фирма], София, чрез пълномощника адв. Д. С. от АК-София, срещу решение № 233 от 12.10.2011 г. по гр. д. № 347/2011 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 24 от 4.04.2011 г. по гр. д. № 1789/2009 г. на Видинския районен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на П. П. И. от [населено място] сумата 5000 лева, ведно с мораторната и законната лихва върху тази сума, както и разноски по съразмерност, която сума съставлява обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на трудова злополука, настъпила на 11.09.2002 г. - иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 10 000 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила - касационни основания за отмяна по чл. 283, т. 3 ГПК. Касационна жалба е постъпила и от П. П. И. от [населено място], чрез пълномощника му адв. А. Ц. от АК-В., срещу същото решение в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди. Моли за отмяната му поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторите взаимно си оспорват жалбите и молят да се оставят без уважение. Жалбите са постъпили в срока по чл. 283 ГПК и са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. С определение № 1345 от 28.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК само по жалбата на П. П. И. от [населено място]. Поставени са на разглеждане въпросите за обективните критерии при определяне размера на обезщетението на неимуществени вреди по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, както и за необходимостта съдът да изложи и обсъди всички релевантни обстоятелства, които са го мотивирали при определяне на този справедлив размер - т. 11 от П № 4 от 23.12.1968 г. на ПлВС. В отговор на поставените въпроси: Върховният касационен съд е постановил множество решения по реда на чл. 290 ГПК /напр. № 149 от 2.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., № 67 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 1101/2011 г., III г. о., № 136 от 1.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г., III г. о., № 407 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1237/2009 г., III г. о. и др./, в които е преутвърдил действието на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. ПлВС и е доразвил неговите постановки съобразно новите социални и икономически реалности. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др. външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и нейният имуществен еквивалент. По съществото на спора: Видинският окръжен съд е изложил лаконични съображения при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Посочил е само, че определеният от първоинстанционния съд размер от 5000 лева е справедлив и достатъчен да покрие претърпените вреди от работника. Решението е неправилно и следва да се отмени за разликата между присъденото и претендирано обезщетение поради следното: Искът е за ексцес от трудова злополука. Данните по делото установяват, че на 11.09.2002 г. П. П. И. - ищец по делото, е претърпял трудова злополука, регистрирана и призната като такава с разпореждане № 137/16.09.2002 г. на НОИ-Р., [населено място]. В резултат на нея е получил конквасация /смачкване/ на левия долен крайник, развил е т. н. "кръш" синдром, който представлява навлизане в кръвообръщението на продукти от разпада на мускулите, получени при травмата. Това довежда до остра бъбречна недостатъчност и необходимост от провеждане на хемодиализа. Претърпял е и хирургични интервенции за премахване на девитализираните тъкани. Установени са увреждания освен на мускулите и на фини структури, периферни нерви и кръвоносни съдове. Хоспитализиран е в хирургическо отделение на болницата в [населено място] и веднага след това в УМБАЛСМ "Пирогов", София, където е опериран на 20.09.2002 г. Бил е временно нетрудоспособен от 11.09.2002 г. до 28.07.2003 г., когато се е завърнал на работа. Не е претендирал начално обезщетяване за имуществени или неимуществени вреди от трудовата злополука. Понастоящем се установява от заключението на медицинските експертизи, приети неоспорени от страните и възприети от съда, че увреждането е прогресирало, като през 2007 г. ищецът е получил гнойна фистула от задния цикатрикс, която е резултат от тлееща инфекция /чуждо тяло, микро абцес и др./, което може да се получи от нараняване или операция години след тях, но с евакуирането на чуждото тяло оздравяването настъпва бързо и окончателно. Към момента на прегледа на ищеца на 20.05.2010 г. е налице намален обем на лявата подбедрица поради загуба на мускулна маса; степажна походка поради увреждане на периферни нерви; лимфедем на лявото бедро; множество цитакрикси на бедрото и лявата подбедрица, ограничена подвижност на лявата глезенна става; нестабилен стоеж в ляво, самостоятелна походка с помощно средство. С ЕР на ТЕЛК от 2009 г. е установено наличието на варикоза по вътрешната страна на подбедрицата поради загуба на голяма част от подкожните вени, лимфен застой с фиброза на подкожието и отпадането на т. н. "мускулна помпа", което затруднява кръвотока по дълбоките вени. Тези данни са потвърдени и от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, която приема, че така посочените изменения съставляват влошаване на здравето на ищеца, което се дължи на травматичното увреждане. При последното освидетелстване през 2009 г. му е призната трайно намалена трудоспособност 58%, от която за общо заболяване 40% и за трудова злополука 42%. При тези данни за характера и тежестта на травматичното увреждане, неблагоприятната прогноза, установените болки и страдания при сядане и ставане, лесната уморяемост при ходене и необходимостта да се ползва помощно средство, невъзможността ищецът да си намери работа и трайно намалената трудоспособност, младата възраст - сега ищецът е на 43 години, социалното му положение - женен с две непълнолетни деца и икономическата конюнктура, психическото му състояние, свързано както с болки и страдания, така и с начина, по който приема усложненията на болестта и социалната си изолация, налагат да се отмени решението в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата между присъдения размер от 5 000 лева и претендирания такъв от 10 000 лева. Обезщетението за неимуществени вреди от влошаване на здравето на ищеца се определя не за период /както е посочено в исковата молба/, а от възникването му и занапред. Справедливото обезщетяване, съобразно обществените критерии и нагласи, изисква искът да се уважи в пълния му размер с произтичащите от това последици - присъждане на допълнителна мораторна лихва до заявения размер от 600 лева, както и законна лихва и разноски по делото за всички инстанции съобразно данните за направата им. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.