Определение № 173 от 04.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1638/2022 г.

Производството е с правно основание чл.307 ГПК. Образувано е въз основа на подадена от П. В. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. молба за отмяна № 28387 от 8.04.2022г. на влязло в сила решение № 310 от 31.03.2021г. по гр.д. № 1908 по описа за 2020г. на РС Пловдив, с което е осъден да заплаща на малолетното си дете Т. П. М., чрез неговата майка и законен представител Д. А. А., ежемесечна издръжка в размер на 220лв., считано от 18.09.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като е отхвърлен иска за разликата над 220лв. до 300лв. Присъдена е и издръжка за минал период, от 18.09.2019г. до 18.09.2020г., в размер на по 200лв. месечно, считано от влизане в сила на решението, като е отхвърлен иска за разликата над 220лв.до 300лв. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1, т.2,изр.4 ГПК като молителят твърди наличие на престъпно действие на връчител във връзка с делото, изразяващо се „в приложени“ „преправени и/или антидатирани съобщения“, без това да е било установено по надлежния ред. В молбата за отменя се посочва, че „има вероятност“ да бъде „пусната жалба в Прокуратурата за престъпление по чл.308 и сл. от НК, вр.чл.313 НК“. В молбата за отмяна се съдържа и искане за спиране на изпълнението на влезлия в сила акт. Направено е и искане за изискване и присъединяване от служба „Призовки“ към РС Варна на „всичкия документооборот“, включително електронен, за установяване: „чия точно е вината за неуведомяването“ и за предприемане на „последващи действия спрямо виновното длъжностно лице“. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил отговор от Д. А. А., чрез процесуалния й представител адвокат К., с който се оспорва нейната основателност. Твърди се, че не е налице посоченото основание за отмяна, пред вид липсата на представени доказателства за установяване на престъпно действие от страна на връчител. Счита, че в хода на воденото производство, ответната страна е била надлежно уведомявана, при направен отказ за приемане на връчените съобщения. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на допустимостта на така постъпилата молба за отмяна, както и във връзка с възраженията на ответната страна, намира следното: Съгласно чл.307 ГПК и т.10 от ТР № 7 от 31.02017г. по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи служебна преценка за допустимостта на подадената молба за отмяна съобразно посоченото в нея основание и изложените обстоятелства. Съобразно диспозитивното начало, именно изложените от молителя обстоятелства очертават обхвата на производството за отмяна. В случая – той се позовава на престъпно действие на връчител, без такова да е било установено по надлежния ред. Липсата на влязла в сила присъда се признава от молителя, който в молбата си посочва, че е вероятно – за в бъдеще - да пусне жалба в Прокуратурата /т.е. до този момент наказателно производство не е образувано/ и че желае съдът да изиска документи, въз основа на които ще предстои – според него – предприемане на „действия спрямо виновното длъжностно лице“. След като, към момента на подаване на молбата, не съществува определящ елемент от състава на основанието на което молителя се позова, по чл.303, ал.1, т.2, изр.4 ГПК, /а именно - наличие на установено по надлежния съдебен ред престъпно действие на връчител/, подадената молба за отмяна се явява недопустима. Съответно, неоснователно се явява и направеното искане за спиране на изпълнението. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд