Определение № 4414 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3475/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба подадена от „Готмар“ ЕООД срещу определение от 22.11.2023 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик по КАНД №920/2023 г., в частта, с която е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на делото до приключване на дело С-61/2023 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно е приел, че няма правомощие да спре делото, тъй като такова правомощие има само съдът, който е отправил преюдициално запитване. АС – Пазарджик не е извършил преценка дали произнасянето на СЕС има пряко отношение за изхода на настоящия спор. Излага подробни съображения за наличието на основание за спиране на съдебното производство. Сочи съдебна практика, в подкрепа на становището си. Прави искане определението, в обжалваната част, да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът – Агенция пътна инфраструктура, Национално Тол управление, изразява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на частната жалба. Прави искане частната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално -определението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, като извърши служебна проверка по допустимостта на частната жалба, намира че същата се явява недопустима, предвид следните съображения: Административен съд – Пазарджик е бил сезиран с касационна жалба подадена от „Готмар“ ЕООД срещу Решение №346 от 18.07.2023 г. на Районен съд – Пазарджик по АНД № 946/2023 г., с което е потвърден Електронен фиш № 8504566441 за налагане на имуществена санкция на дружеството в размер на 2 500,00 лв. В проведеното по делото на 22.11.2023 г. открито съдебно заседание от процесуалния представител на „Готмар“ ЕООД е направено искане за спиране на съдебното производство. С определението си АС – Пазарджик е приел, че няма пречка да бъде даден ход на делото. Посочил е, че обстоятелството, че е налице образувано дело пред СЕС няма за автоматична последица необходимостта от спиране на всички висящи производства, които имат някаква релация с предмета на отправеното преюдициално запитване. Такова задължение има само съдът, който е отправил преюдициалното запитване. Счел е, че не е наложително спиране на производството до приключване на производството пред СЕС. Поради това АС – Пазарджик е дал ход на делото, дал е ход по същество и е обявил, че ще се произнесе с решение. С последващо Определение №1733 от 05.12.2023 г. съдът е отменил определението си за даване на ход на делото по същество. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното определение, с което по същество е отхвърлено искането на дружеството за спиране на производството по делото, не е от категорията на определенията посочени в чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 АПК. С постановяването му не се прегражда развитието на производството, нито е предвидено изрично в закона, че то подлежи на инстанционно обжалване. Частната жалба на „Готмар“ ЕООД се явява процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. По изложените съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производството следва да бъде прекратено. Отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Поради това по претендираните от ответника разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Така мотивиран и на основание чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 236, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение