Определение № 380 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3864/2014 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Подадена е молба от адв. Д. Д. като процесуален представител на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от А. К. - главен изпълнителен директор, Е. А. А.- зам. главен изпълнителен директор и М. П.- К.- изпълнителен директор, с искане за спиране изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение, постановено по гр.д. № 4025/2013 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение от 08.07.2013 г. по гр.д. № 12100/ 2010 г. на Софийски градски съд, І г.о., с което [фирма] е осъдена да заплати на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД на Х. И. Б. /Х. Е. Б./ сумата от 50 000 лв. главница по споразумение от 03.08.2001 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2010 г., както и сумата 20 000 лв., дължима по споразумение от 03.08.2001 г. за периода 03.08.2001 г. – 08.06.2010 г., и разноски по делото. По делото има данни за подадена в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба от [фирма] срещу въззивното решение. Към молбата е приложено платежно нареждане за сумата 70 000 лв., която е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС, видно от приложената справка от главен специалист- счетоводител при ВКС с датата 25.06.2014 г. При тези данни настоящият състав намира, че молбата за спиране изпълнението на въззивното решение е основателна и следва да бъде уважена. Внесено е дължимото съгласно чл. 282, ал.2, т.1 ГПК обезпечение в размер на 70 000 лв., съответстващо на присъдената с въззивното решение сума. Водим от гореизложеното съдът