Определение № 36 от 02.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 4379/2013 г.

Постъпила е молба от адв. Ф. М. Е., особен представителна Л. В. М., с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №598 от 26.06.2014г. по ч. т.д.4379/13г., като бъде определено и присъдено възнаграждение за особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК за касационната инстанция. Ответникът по молбата – [фирма] – София е на становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение, като взе предвид становищата на страните намира следното С определение от 16.06.2011г. по гр.д. №173/11г. на Районен съд – Златоград, по реда на чл.47, ал.6 ГПК е назначен адв. Ф. Е. за особен представител на Л. В. М. и В. Л. М. – по изпълнително дело № 55/10г. на ДСИ при ЗРС. В хода на заповедното производство / определението е на заповедния съд/ и след подаване на възражения по реда на чл.415 ГПК, особеният представител инициирал съдебното производство по този ред е представлявал ответниците. С разпоредбата на чл. 47, ал.6 ГПК е въведено императивното правило за това, че разноските за особения представител, назначен по този ред са за сметка на ищеца. Следователно, тези разноски се дължат за осъществената от него правна защита и не зависят от изхода на спора. Съгласно разясненията дадени с т.6 на ТРОСГТК №6/12г. съдът определя възнаграждението на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК по реда на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или в случая, възнаграждението, следва да се определи по правилото на чл.9,ал.2 Наредба № 1/04г., с оглед характера на производството по чл.288 ГПК, или то е в размер на 638.39лв., за който молбата като основателна следва да бъде уважена. По тези съображения и на основание чл.77 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение